Ръцете на Джон безмълвно се свиха в юмруци. До него Уест направи гримаса на отвращение.
Хибридът грубо подхвана Смит под мишниците и затанцува с него из залата като кукла в зловещ валс между миналото и настоящето.
— Две десетилетия болка ми показаха собствените грешки — и изрева дрезгаво, накланяйки Смит толкова силно, че гръбначният му стълб щеше да се скърши. — Но ти, докторе. Твоите безскрупулни амбиции ме изпълват със самоотвращение! — Той огъна Смит като парцалена кукла и го завъртя около себе си. — Разбираш ли, вгледах се в себе си и това, което видях, се оказа ти…
И той изведнъж повдигна Смит високо над главата си; Джон забеляза още паешки крайници да висят от тялото му, когато робата се разтвори. С мощен замах той хвърли Смит през стаята, през един от отворите в стената, и го тресна върху скалите отвън.
— Все едно, никога не съм се харесвал… — промърмори хибридът. Думите му увиснаха като саван сред зашеметеното, замлъкнало помещение. Той се обърна към Робота. — Избий ги всичките.
— Не — рязко се намеси порасналият Уил. Джон вдигна поглед към него, обзет от надежда, но Уил не обърна внимание на никого.
Хибридът прибра ръцете си като в молитва. — Бъди разумен, синко — извика той умолително. — Веднъж щом този проход във времето бъде завършен, тази планета ще се разпадне… — И той вдигна една от увенчаните си със сребристи нокти ръка към хитиновото си лице на насекомо в комичен театрален жест. — О, сладка отплата на вечността! Аз съм готов да загина тук заради твоята преблагородна мисия, за да може цялото това наше страдание никога да не се случва… — погледна към Джон. — Но твоят егоистичен баща само ще се опитва да те спре — и отново извърна поглед към Уил.
Уил издържа погледа на хибрида спокоен и непреклонен.
Хибридът изпусна тежка, съвсем човешка въздишка.
— Много добре… Роботе, отведи ги във вътрешността на кораба и ги пази там. Ако помръднат, тогава ги убий.
Роботът се затъркаля напред да изпълни заповедта му.
Морийн вдигна глава от екрана на дистанционния си сензор, когато поредният трус разтърси терена около тях, отхвърляйки нагоре малки късчета кал. Птици или някакви други птицеподобни същества се разкрещяха и се разлетяха, напомняйки им изведнъж за опасността, в която бяха изпаднали.
— Трябва да се приберем на кораба — каза тя на Джуди. Джуди кимна и се огледа за Пени.
Но Пени беше изчезнала. Нямаше ги и двете Блоп.
— Пени…? — извика Морийн и усети, че сърцето в гърдите й се свива.
Изведнъж от едно открито пространство сред храсталаците се показа малката Блоп, хвана я за ръката и я задърпа напред. Юмручето на Блоп стискаше шепа цветни ленти… онези, които Пени винаги носеше на ръката си.
— Къде е тя, момиче? — попита разтревожена Морийн, докато Блоп размахваше лентичките във въздуха. Блоп се понесе тичешком към храстите, подканяйки ги с жест да я последват.
Морийн погледна към Джуди, Джуди вдигна рамене. „Имаха ли някакъв избор…?“ Тръгнаха след нея.
Сред оглозганото Машинно отделение на „Юпитер Две“ енергийните смукатели създаваха все по-ярка и по-прецизна гледка към Земята в дъното на улея от времева енергия, стеснявайки фокусното поле, докато Джон не видя познатия му хоризонт над Хюстън. А върху този свят, на който се намираха сега, честотата на трусовете се усилваше и разтърсваше нестабилната планетарна структура около тях.
Роботът се приближи към тях, за да ги изведе от помещението. Джон вдигна малкия си син на гръб и го понесе, докато порасналият му син подкара контролната конзола нагоре към таванския мостик. Хибридът без никакво усилие се закатери по металната стълба, за да го последва. Пред очите на Джон отново се мярнаха нечовешките му ръце и увенчаните с хищни нокти стъпала, проблясващи изпод разкъсаната роба, докато Смит се катереше нагоре.
Внезапно до него Уест изпъшка.
— Торба с яйца…
Дон си пое дъх. Кръвта се беше изцедила от лицето му. В очите му Джон разпозна спомена за Джеб Уолкър. В екрана на собствената му памет проблесна като мълния изображението на „Протей“ и той внезапно се сети за холограмата на онова, което неговият екипаж беше донесъл от повърхността на планетата…
— Уил! — изрева той. — Това е уловка! Смит носи със себе си семенник с яйца… ако той смяташе да остане на този свят и да загине, за какво му е да снася хайвера си…?