Двете жени следваха по петите през гъстия храсталак изпадналата в паника Блоп, докато Морийн не реши, че не е в състояние да продължи повече… но едва вдигнала глава разбра, че Блоп всъщност ги беше довела обратно до портала. Зад огнения пръстен ги очакваше полегналия на скалната стена „Юпитер Две“.
Те последваха Блоп, прекрачвайки огнената рамка тъкмо навреме, за да видят появилата се от недрата на кораба Пени, която разтвори широко ръце да прегърне извънземното.
— Пени? — извика невярващо Морийн, след което повтори с укор, едва поемайки си дъх: — Пени?
Пени стоеше пред люка и ги подканяше с ръка бързо да се върнат на борда, сякаш тъкмо те бяха изчезнали толкова безразсъдно от погледа й. Двете влязоха в кораба, без да задават повече въпроси и най-сетне, чак когато се озоваха в асансьора, изкачващ ги към мостика, Морийн успя да запита:
— Къде ходи…?
— Трябваше да изпълня едно обещание — отвърна Пени с нетърпящата възражения логика на четиринадесетгодишно момиче.
Морийн въздъхна. Преди двете с Джуди да успеят да зададат още някой въпрос, нов трус разлюля кораба и изхвърли всички други мисли от главите им.
Джон застана пред отворения люк заедно с Дон Уест и двамата се загледаха към Машинното отделение и зловещата светлина, която се излъчваше оттам. Земята се тресеше и тътнеше под нозете им.
— Без ядрото никога няма да имаме достатъчно енергия, за да излезем в орбита — каза мрачно Дон.
Джон кимна.
— Виж дали можеш да се добереш обратно на „Юпитер“. Аз ще се опитам да взема ядрения материал и ще се срещнем тук.
Уест се навъси.
— Ти отново грешиш — каза той и се потупа с пръст по гърдите. — Аз трябва да остана навън… Аз съм този, който няма какво да губи.
Джон поклати глава… и забелязал изражението на лицето на Дон, тутакси се убеди, че беше взел правилното решение.
— Каквото и да се случи, когато планетата започне да се разпада, ти ще поемеш нещата.
Уест го хвана за рамото.
— Джон, семейството има нужда от своя баща…
— А екипажът има нужда от своя пилот — Джон посочи към изкорубените руини на кораба, стърчащи пред тях. — Не мога да управлявам този кораб така добре като теб. Ти си единствената възможност за тях да оцелеят.
— Но… — Дон го погледна със замъглени очи.
— Послушай ме, Дон — каза спокойно Джон. — Знам, че не искаше да ти възлагат тази работа. Но смятам, че в края на краищата ще се окажеш първокласен детегледач. Е, длъжността ръководител на лагера е изцяло в ръцете ти… — Той сведе очи. — Погрижи се за тях.
Погледът на Дон се задържа върху него безкрайно дълго време. Най-сетне той промърмори — „Успех“. И му протегна ръка.
Джон я стисна. Когато я пусна, осъзна колко празни са ръцете му.
— Бих взел някакво оръжие — каза той и се огледа наоколо.
Уил и Роботът се появиха от кораба зад гърба им.
— Татко… Професоре… — извикаха и двамата почти едновременно, — … имаме план.
Роботът протегна една от ръцете си — върху металната длан се показа отвор. Уил бръкна вътре и издърпа изолатора, който беше споил едва вчера… и който беше послужил добре на Робота цели тридесет години. Беше го направил от същите златни медали, с които го бяха награждавали на училищните научни панаири; беше се чувствал горд — и възнаграден — затова, че бе намерил най-полезното им приложение. И сега изпитваше това чувство двойно по-силно, когато подаде предмета на баща си. Островърхият нащърбен диск можеше да свърши двойно по-полезна работа от метателна стрела на самурай.
Татко му погледна предмета, после него, без да продума нищо. Но внезапната му прегръдка и онова, което се четеше в очите му, казаха на Уил всичко, което му се искаше да чуе.
Когато татко му прекрачи през люка и се запъти към Машинното, стиснал диска в ръката си, изглеждаше в очите му като истински герой, от глава до пети, такъв, какъвто Уил винаги беше искал да бъде баща му.
Дон Уест протегна ръката си. Уил я пое и Дон го поведе, заедно с Робота, в обратна посока.
Вътре в Машинната зала хибридът беше притиснал Уил към перилото на мостика.
— Време е да умреш, синко… — прошепна той и устата му се разтвори още по-широко.
— Аз не съм твой син! — Уил вложи цялата си сила в свитите си юмруци и ги стовари в лицето на Смит. Смит залитна назад.