Отстъпи назад и се загледа в издигащите се ракети, чиито огнени следи й сочеха, че се издигат във високите въздушни слоеве.
— Детонация — докладва Пени. — Само първичните капсули.
Високо изгря сноп от тънки светлинки.
— Да им помогне да намерят пътя към дома — прошепна тя. „Моля ви, моля ви…“
И се усмихна, прехапала устни, щом светлинките започнаха да се подреждат и образуваха гигантското лице на Дафи Дък, глупавия паток, сред тъмното индиго на нощта.
— Праговете се сриват! — извика Уил и посочи напред.
Дон вдигна глава, както беше коленичил, опитвайки се да свести Смит, когато слънчевият портал, прорязал скалната стена изведнъж угасна. Вгледа се в лицето на Уил, не знаейки какво трябваше да изпита, надежда или още повече страх. — „Страх.“
— Ох… Болката… болката… — простена Смит, най-сетне дошъл на себе си.
Пред очите на Дон, Смит се изправи и седна. „Ти не познаваш и половината болка, нещастен…“ Изправи се на крака, за да не направи нещо, за което можеше после да съжалява, само за да накара Смит да млъкне. Той беше войник; Смит беше враг. Щеше да го остави зад себе си без изобщо да се замисли, ако тук не беше Уил Робинсън да го изгледа със своя особен детски поглед. Да му напомни, че от него се очакваше да бъде един от добрите…
— Дон! — извика Уил.
Дон се извърна погледна нагоре, през зимния портал и видя примигващото съзвездие, което току-що беше изгряло в небето: Дафи Дък. „Да им помогне да намерят пътя към дома…“
— Опасност, Уил Робинсън — изведнъж се обади Роботът. — Опасност…
Тресящият се терен зад тях поддаде; земята се разцепи на две като зейнала паст. Роботът прихвана пълзящия напред Уил, дръпна го на гърба си и се затъркаля към очакващия ги портал. Дон забеляза, че порталът започна да се огъва. Вдигна Смит на крака и го повлече, тичайки след тях към дематериализиращата се врата към другото време. „Ако заради тази си постъпка не се отправеше право към рая, то със сигурност щеше да полети към ада…“
— Скачай! — изрева той. Роботът се понесе напред през сияещия проход, отнасяйки със себе си Уил към безопасния бряг. Със свръхчовешко усилие Дон се хвърли напред, хванал под мишницата си Смит, и прескочи зейналия праг тъкмо преди порталът да се затвори.
Морийн се взираше през прозрачната сплав на стената на мостика и при всяко вдишване усещаше дълбока болка в гърдите си, а земята около „Юпитер“ се надигаше като втасващо тесто. Къде бяха те… къде бяха те…?
— Мамо — извика внезапно Пени. — Ето ги!
Морийн забеляза няколкото силуета, които се провряха през един от отворените портали и, залитайки през кипящата земя, започнаха да си пробиват път към кораба.
Пени изтича да отвори входния люк. Морийн така и не можа да си поеме отново дъх, преди всички те да се озоват вътре и Уил да се сгуши в ръцете й, а след това — в прегръдката на Пени, жив и здрав.
С мигновена изненада тя забеляза как Джуди прегърна Дон Уест така, сякаш не искаше повече да го пусне… Но все пак го пусна и след като отстъпи назад, младият мъж посочи към сърцето си, зачервен и в същото време — широко усмихнат.
— Ще татуирам името ти ето тук — каза той.
Зад него стояха… Роботът? Смит? И… и…
— Къде е Джон? — попита ги разтревожено тя.
Уест вдигна очи към нея и усмивката изчезна от лицето му. Той погледна към празния люк.
— Порталът се затвори зад нас… Това беше единственият път назад. Съжалявам — и той поклати глава.
Корабът яростно потръпна. За миг й се стори, че усеща не поредния трус, а собствения си живот да се разпада. Последвалите експлозии отново я върнаха към реалността.
— Трябва да се опитаме да се издигнем — каза Дон, забелязал болката в очите й.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Вече започнахме подготовката за излитане. Той я погледна недоверчиво.
Тя кимна към децата и отвърна с равен тон:
— Ще спася колкото е възможно повече живота, майоре.
Трусовете разтърсиха горния мостик на Машинната зала. Там, пред конзолата на контролния пулт, стоеше хибридът и гледаше как материята на ядрения двигател бавно се спуска в тунела. Когато индикаторите на дисплея съобщиха: ИНТЕГРИТЕТ НА ПОРТАЛА 95%, той се взря, жаден да се върне у дома, през червеевата дупка във време-пространството.