— Всичко, което забелязвах тогава, беше твоята потребност да продължаваш напред на всяка цена — той се извърна към баща си. — Това, което така и не ми показа тогава, беше обичта ти. Това загубих. Времето ми я открадна… — Уил поклати глава. — Така и не можех да разбера колко мислиш за мен… до сега. — Понечи да се усмихне. „Сега той щеше да върне на времето всичко, което беше изгубил.“
Друг портал процепи стаята като брънка от огнена верига, отнасяйки стени и още част от покрива; отвъд него се беше проснал кипнал, ужасяващ мрак.
Уил се пресегна да хване ръката на баща си и го поведе през платформата към чакащия го улей.
Морийн се срина в празното кресло на Джон до него и се пристегна с ремъците.
— Все се надявах, че някак си ще се появи… — промълви тя, без да поглежда към него, взирайки се единствено в смъртоносните изригвания на чуждия свят, предопределен да загине заради човешките грехове.
Най-сетне тя отново поклати глава, сякаш убедила себе си в неизбежното.
— Да тръгваме, майоре — каза тя. Погледът й беше ясен и изпълнен с решимост. Тя кимна към командния пулт.
Дон натисна клавиша. Чу или по-скоро усети запалването на изтласкващите дюзи, готови да му дадат всичко, което беше по силите им, за да издърпа кораба обратно в космоса, на който принадлежеше.
„Юпитер“ се разклати върху колесника си, а земята отдолу започна да поддава, пропадайки под кораба от всички страни.
— Сбогом, моя любов — каза тихо Морийн.
Зад тях Пени ахна:
— Вижте! — извика момичето.
Дон вдигна поглед едновременно с Морийн, а таванът над тях започна да се върти бясно и стана прозрачен, сякаш някаква невероятна алхимична промяна го беше превърнала във вода.
А отвъд вълнистата му повърхност стоеше Джон, втренчен надолу към тях с разширени от удивление очи, и до него — усмихнат, порасналият мъж, някогашният Уил. Уил постави длан на рамото на баща си и се взря дълбоко в очите му.
— Не ме карай отново да чакам цял живот, за да разбера какво наистина изпитваш — каза му той с обич. Усмихна се, изпълнен с тъга и надежда.
И той внезапно бутна Джон напред, отпращайки го през ръба на платформата, в улея…
„… и през него, в другия край.“
Джон се гмурна през флуидния таван и се строполи на пода. Морийн се беше озовала извън пилотското кресло и беше коленичила до него, преди зашеметеният от изненада Дон да проумее какво става. Тя отново вдигна очи нагоре, към портала, и радостта на лицето й изведнъж се замени от мъка, когато разпозна сина си — отдавна загубилия се син — толкова близо и въпреки това — толкова недостижим. Другите й деца се бяха струпали около нея и гледаха нагоре с благоговеен трепет.
— Ела при нас! — извика Джон, надигна се и протегна нагоре ръка. Но проходът през време-пространството вече се разпадаше, както и светът под него, разтапяйки се пред смаяните им погледи в нищото.
— Не мога! — поклати глава възрастният Уил. — Енергията беше достатъчна само за един човек, за едно пътуване, не помниш ли?
— Уил…? — извика Морийн, изправила се на крака и помагайки на Джон да се изправи.
— Радвам се, че те виждам отново, мамо — каза Уил и й се усмихна отгоре. — Хубаво е, че отново ви виждам всички, живи. — Прозрачната повърхност на портала започна да посивява и образът му се замъгли. — Не ме забравяйте…
— Никога, скъпо мое момче. Никога… — Морийн се заизкачва по стъпалата на конзолата до нея. С лице, навлажнено от сълзи, тя продължаваше да се взира нагоре, протягайки се да докосне ръката, която се гънеше, сякаш под развълнувана морска повърхност, към нейната. Джон я прихвана здраво и я повдигна още малко, докато пръстите й почти докоснаха неговите…
Порталът се затвори и той изчезна. Завинаги.
Дон прехапа устни и извърна поглед.
Пени стоеше, отворила широко очи и безмълвна, с Блоп, впила се здраво в ръцете й. Уил стоеше до нея и примигваше. Джуди докосна с длан рамото на Дон, сякаш искаше да се увери, че все още са цели-целенички, от плът и кръв. Той я прегърна.
Джон внимателно поведе Морийн надолу по стълбата, където все още стоеше, взираща се в празния таван.
— Той пожертва всичко заради семейството си…
Тя извърна поглед към него, очите й бяха премрежени от сълзи.
— Той научи това от баща си — изхлипа тя. Обгърна го с ръце и зарови лицето си в рамото му.