Трета глава
Джон крачеше след генерал Хес по кънтящия метален коридор на щаба на Космическото командване и се чудеше дали и тази нощ, като заспи, ще сънува метални коридори. Сънуваше ги от много нощи насам.
— Всичките ли предстартови проверки показват пълна готовност? — попита го Хес през рамо.
Джон вдигна очи.
— Готовност, доколкото е възможно — отвърна той малко раздразнено. — Бен, ние изтегляме мисията с цели три месеца напред.
— Имахме късмет, че тези репортери не настояха да им обясняваме за състоянието на Даниълс — измърмори Хес и продължи напред, сякаш отговорът на Джон нямаше за него никакво значение.
Изведнъж Джон се замисли дали Хес не спи с отворени очи.
— Притеснен съм, че ще напъхаме нов пилот в екипа в последната секунда — добави той малко по-настоятелно. „Поставяте семейството ми в голям риск.“ Но не го каза на глас.
— Тия от Новия глобален Бунт стават все по-дръзки. Не са вече сбирщина от терористи-ренегати — отвърна Хес, сякаш това беше най-уместният отклик на неговата загриженост. — Първо — Хипергейт. После Даниълс. Следващият им удар може да бъде върху стартовия купол. Не мога да си позволя да чакаме повече.
Джон не му отвърна. Знаеше, че няма смисъл. Знаеше как работи в момента мозъкът на Хес… точно като на баща му: „Първо — дългът. Общият план…“ Знаеше също така как изглежда в съзнанието на един офицер от кариерата, съсредоточен над непрекъснатата военна заплаха, определението на „общия план“, чиито рамки прогресивно се стесняваха.
Джон имаше достъп до същата информация, както и Хес — в по-голямата си част строго секретна. А от баща си беше научил и още нещо: как да чете един доклад, когато голата истина е скрита между редовете. Новият глобален Бунт беше прекалено добре въоръжен и прекалено добре организиран, за да бъде наричан просто „терористична свръхгрупа“. Терористите бяха просто екстремисти. Допускането, че могат да си сътрудничат с други екстремисти с различна социално-политическа окраска изглеждаше съвсем нереално.
Джон беше сигурен, че под опростителската риторика на Бунта се криеше нещо по-подмолно и по-опасно. Нещо като мултинационална конспирация, заговор на най-мощните международни корпорации, чиято неукротима стръв към печалбите довършваше естествените ресурси и свирепо експлоатираше населението в по-голямата част на света, с изключение на най-богатите държави. Чиято неудържима алчност вече беше превърнала родната планета в почти необитаем свят.
И които сигурно надзъртаха към звездите като източник на бъдещи печалби.
Той лично можеше да повярва много по-лесно в един подобен сценарий. Особено след като една от тези многонационални корпорации вече разполагаше с достатъчно ресурси, за да участва в субсидирането на експедицията „Юпитер“ до Алфа Едно.
Системата „Хипергейт“ можеше да се окаже последният шанс за оцеляването на живота на Земята. Тъкмо затова той трябваше да се отправи към Алфа Едно. Отново се сети за семейството си. За всичко, което трябваше да пожертват… За обичта му към тях. „Твърде много ги обичам, за да ги оставя…“
И докато мислеше за тях, в ума му изплува нещо, за което беше забравил.
— По дяволите! — изруга той на глас. — Училищният панаир на науката на Уил. — Той включи ръчния си часовник на режим „запаметяване“: — Напомняне: да пратя видеоизвинение на Уил.
„Момчето ще ме разбере.“ Генералът го изгледа с усмивка и вдигнати вежди.
Джон се помъчи да отвърне на усмивката му, отговаряйки на незададения от Хес въпрос. Но очите му си останаха тъжни и той извърна поглед.
— Съгласен съм, че при тези обстоятелства е необходимо военно присъствие, Бен. Но в тази мисия участва семейството ми. Имам нужда от пилот, който е нещо повече от лъснат военен дървеняк…
— Намерил съм ти подходящ — довери му Хес.
Генералът се спря и опря длан в идентификационния панел. Вратата се плъзна със свистене и разкри пред очите им празна зала за съвещания.
„Не съвсем празна.“ Край прозорците на отсрещната стена на залата стоеше в очакване самотен силует, зареял поглед в небето навън. Нещо в стойката му напомни на Джон за птица-примамка, заключена в кафез.
Когато усети, че влизат, мъжът се извърна и отривисто отдаде чест. Върху коженото яке на пилотската му униформа личаха майорски орли и пластинката на АЗОМАК с изписаното му върху нея име: УЕСТ.