— Не съм съвсем съгласен с вас. Наистина китайците се държаха добре с Ланжле, но той много трудно би могъл да попречи на останалите си другари да избягат. Нещо повече, според мен по този начин можеше да се провали целият план. Не виждам никаква опасност в това, че изчезнаха девет души вместо пет.
— Може би — отвърна Лемер. — Бягството на Порник и двамата му приятели малко ме безпокои. Обаче съжалявам дълбоко за това, че изпуснахме Едмон Бартес, който се беше заклел да отмъсти жестоко на всички, които носят името Прево Лемер. Предчувствам, че свободата на този човек в бъдеще ще ни причини голямо и непоправимо зло…
— От какво се страхувате?
— От желязната му воля и неукротима енергия, които не отстъпват пред нищо. Той не знае нито страх, нито умора! Независимо от благодеянията, с които го е обсипвал моят дядо, Бартес, воден вероятно от желанието си за бързо забогатяване, отмъкнал от касата един милион франка. Затова е изпратен тук. И вместо да се разкае за позорната си постъпка, той има дързостта дори и в затворническа униформа да ми заяви в лицето, че разорението и безчестието на всички Лемер няма да бъдат достатъчни, за да заситят жаждата му за мъст заради баща му, убит от недостойната постъпка на сина си. Последните му думи бяха: „Моят живот е разбит, честта ми — опозорена, годеницата ми е изгубена за мен, баща ми умря от скръб! Знайте, че обявявам свещена война на всички ваши роднини, в която ще използвам всякакви оръжия! Предупреждавам ви, пазете се, защото ще бъда безмилостен, когато настъпи часът на правдата и отмъщението.“
— Което ме учуди най-много — продължи генералният прокурор, — при всяка наша среща този човек настояваше: „Вашият дядо знае, че аз съм невинен, но пожела да спаси своето име, като пожертва моята чест!“ Не знам защо, но си мисля, че при тази неизменна настойчивост подозренията на дядо ми могат да се окажат погрешни. А фактите говорят друго. У Едмон Бартес е намерена половината от откраднатата сума, а другата половина е изчезнала безследно и никой не е могъл да обясни къде и как. Както и да е, но аз направих колосална грешка, като не обърнах нужното внимание на този загадъчен господин! Трябваше да се държа по-строго с него. Но кой можеше да предположи, че той ще се намеси по такъв начин в нашето дело!? Все пак аз съм длъжен да взема необходимите предпазни мерки. Ще поискам отпуск, който да прекарам във Франция, и щом стигна в Париж, ще предупредя роднините си да бъдат готови на всичко. Ако пък успеем да доведем нашата работа до желания край, тогава вече като генерален прокурор на Франция ще знам какво да направя — законът дава сила на своите представители в борбата им с престъпниците. Работете в тази насока, господин Гроляр, помнете последната ми дума, използвайте това, което ще ви даде Ланжле, и винаги бъдете готов за всякакви изненади!
Една седмица след този разговор Гроляр, както вече стана дума, напусна Нумея и отиде в Австралия да „закупи селскостопански машини“.
Преди да разгледаме последвалите след тази драма събития, няма да е излишно да допълним с някои подробности разказа за Едмон Бартес и отношенията му с Прево Лемер. Няма да се връщаме много назад, а ще започнем от онова нещастно събитие, което изправи на подсъдимата скамейка главния касиер на Прево Лемер.
В една чудесна майска вечер, напоена с уханията на пролетта, великолепният хотел на банкера Прево Лемер привличаше вниманието на уличните зяпачи с фееричното си осветление. В този ден бележитият финансист, чиито смели операции впечатляваха цял Париж, празнуваше тридесетгодишнината на своя брак и началото на банковата си дейност.
Той искрено обичаше жена си и децата си, рядко срещана черта в характера на един бизнесмен, и им посвещаваше цялото си свободно време.
Не искаше да има никакви външни лица на неговото семейно тържество и затова се задоволи само с членовете на своя дом и някои служители от банката. Жюл Прево Лемер се намираше в апогея на своята слава, която се дължеше в най-голяма степен на умението му да се възползва от всички благоприятни обстоятелства Син на дребен чиновник, на шестнадесет години той отишъл в Париж, където влиятелни хора го настанили при известните като крале на банкерите Голдшмид, или, както ги наричаха още, банкерите на кралете Тук младият Жюл изучи висшето банково дело и свързаните с него тайни на грандиозните парични операции.