Выбрать главу

Старият банкер Голдшмид обичаше да показва на своите приятели бюрото, на което беше работил четиринадесет години Жюл Прево Лемер, и добавяше на не съвсем правилен френски.

— Ето този бюро, откъдето почнал свои работа младо Прево Лемер!

После с особена усмивка обясняваше изяществото на своите финансови операции и несигурността при другите в този бизнес.

— Аз запазим този бюро, в случай че той се фърне!

Но възрастният крал на банкерите се лъжеше Можеше да бъде сигурен, че Жюл Прево Лемер по-скоро би пробил черепа си, отколкото да се върне там, откъдето беше започнал, защото характерът му беше такъв Но това беше и невъзможно, защото последните изчисления определяха състоянието му на двеста и петдесет милиона франка С такъв капитал банката не беше заплашена от крах, стига банкерът да умееше благоразумно да избягва рискованите предприятия като например някоя опасна игра на борсата, но Лемер отдавна бе изоставил това. Той се освободи и от многото влогове, за които трябваше да плаща големи проценти, като ги замени с по-малки операции, но затова пък с гарантиран успех Знаейки, че в Индия и Далечния изток винаги може да се получи от дванадесет до четиринадесет на сто чиста печалба, Жюл Прево създаде свои банкерски клонове в Мадрас, Бомбай, Калкута, Колумбия, Сингапур, Батавия, Шан хай, Хонконг и Йокохама Те се занимаваха само с такъв род операции, където загубите бяха невъзможни, като отпускане на заеми срещу реколта от ориз, чай, захарна тръстика, кафе, индиго, опиум, коприна и всичките тези продукти се изпращаха в Европа. Там главната кантора в Париж ги препращаше за пласиране в по-големите градове на континента Марсилия, Бордо, Хавър, Ливърпул, Лондон, Амстердам. По този начин дадените кредити се превръщаха в завидни проценти Излишъкът от прихода се връщаше на производителя.

Тези операции бяха достатъчно сигурни и Жюл Прево Лемер разполагаше вече с такива капитали, че в скоро време придоби солидно положение на всички по-големи световни пазари. Повечето крупни производители търсеха помощта му и незабавно я получаваха. Славата на банкерската къща растеше непрекъснато. С една дума, Прево Лемер беше роден под щастлива звезда, която от самото начало бдеше над него, разчиствайки грижливо пътя му от всички пречки, които можеха да спрат победното му шествие към храма на славата. Той никога не се сблъска с несгодите и горчивината на обикновения човешки живот.

В края на четиринадесетте години, които работи у Голдшмид, Лемер се запозна с един испанец от Хавана, маркиз, потомък на известна фамилия. Макар и достатъчно богат, когато влагаше парите си, маркизът от известно време беше изправен пред банкрут, защото харчеше много повече от приходите, които получаваше. В удобния за това момент Жюл Прево Лемер му заяви.

— Ако ние продължавате да живеете толкова лекомислено, няма да минат десетина години и вашето богатство няма да остане и сантим!

— Какво да се прави — отговаряше през смях испанецът, — когато банкнотите се топят в ръцете ми!

— Вие имате доход триста хиляди франка, а харчите повече от петстотин хиляди.

— Прав сте, но не мога да се задържа по на клона Ще спра тогава, когато остана с дванадесет хиляди франка рента Тогава ще се оженя за някоя млада красавица от добра фамилия, с богата зестра и ще се заровя в провинцията, където ще забравя конните надбягвания, басовете, разкошните вечери, актрисите, балерините. Ще се заема изцяло с възпитанието на децата си, с отглеждането на цветя и играта на карти с тъста и тъщата.

— Това е прекрасно — съгласи се Жюл, — но вие можете да се устроите още по-добре, като продължавате да харчите по половин милион годиш но, но състоянието ви ще остане непокътнато.

— Давам ви честната си дума, че ако ми кажете как може да стане това, ще последвам вашите съвети докрай!

— Това е много просто Миналата година ваши те пари бяха шест милиона и четиристотин хиляди без хиляда Вие хвърлихте тези четиристотин хиляди „през прозореца“, и то, представете си, за по малко от десет месеца Следователно сега ви остават шест милиона.

— Драги мой, вие правите сметките си като покойния ми банкер!

— Сега си представете, че ако получавахте по десет процента лихва вашите шест милиона щяха да ви дадат шестстотин хиляди за една година, докато сега вие получавате едва половината от тази сума. С тези шестстотин хиляди бихте могли да преживявате без притеснения, като при това капиталът ви си остане същият, а с това и годишният доход.