Той пак се опита да се изправи, но без успех. Гулиантите, все по-обезпокоени, отново тръгнаха към него. Онзи, който държеше Беля, се присъедини към останалите, с мерлина в едната си ръка и меч в другата.
— Спрете! — заповяда Стангмар. — Не желая жалката ви помощ!
Гулиантите се подчиниха, ала продължиха внимателно да ни наблюдават, без да изпускат мечовете си. Междувременно сенките на трона продължаваха да се свиват и уплътняват и все повече потъмняваха, като сърцето на назряваща буря.
Стангмар поклати глава.
— Не знаех какво да сторя. Как да осъдя на смърт моята прекрасна Елън? Та тя ме караше да се чувствам по-висок от дърветата, по които се катерех като дете! Но бях и крал, онзи, който трябва да налага законите! Тогава Рита Гаур ми се яви за пръв път. Предложи ми помощта си в замяна на моята. Искаше и аз да му съдействам.
— Как?
Стангмар отклони поглед.
— Рита Гаур каза, че му се явил сън, според който най-голямата опасност, която го грози, ще дойде от дете — наполовина човек, наполовина от Финкайра. Знаеше за теб и вярваше, че докато си жив, ще бъдеш заплаха за него.
Цял се разтреперих и без помощта на вибриращия под.
— И ти се съгласи да убиеш мен вместо нея?
— Нямах избор, не разбираш ли? Рита Гаур обеща да закриля и Елън, и цяла Финкайра от гнева на духовете, задето не сме спазили закона.
— И ти му обеща да ме хвърлиш в Котела!
— Да. Малко преди да навършиш седмата си година. От раждането ти дотогава бях успял да скрия обещанието си от Елън. Казах й само, че духовете са склонили да оставят нея жива, а теб — във Финкайра. Толкова й олекна, че сърце не ми даде да й кажа цялата истина. Вярваше ми изцяло.
Гласът му бе замечтан, някак далечен.
— През тези седем години съюзът с Рита Гаур ставаше все по-здрав. И необходим. Той ми разкри плана на великаните да превземат Финкайра. Помогна ми да прочистя земите ни от опасни врагове. Дари ме със замък, където да съм в пълна безопасност. Той… — започна Стангмар, но гласът му стихна, раменете му се превиха. — Той ме направи свой роб.
Трогнат от терзанията му, довърших разказа вместо него.
— И когато Елън разбрала, че е била пощадена само за да умра аз, тя избягала от Финкайра и ме взела със себе си.
Стангмар ме погледна, отчаян и омерзен.
— Така че накрая загубих и двама ви.
— И още толкова много — добави Риа, застанала до трупа на обезглавения таласъм.
Кимнах и се обърнах към гулиантите. По някаква причина те бяха наобиколили трона и го скриваха с телата си. Въпреки близостта им Беля продължаваше яростно да пляска с криле. Гулиантът, който го държеше, сякаш не забелязваше, че мерлинът почти се е освободил.
— Това е самата истина — призна Стангмар. — Рита Гаур ме убеди, че ако синът ми получовек бъде убит, властта ми ще бъде пълна. Имал е предвид само, че ще съм го отървал от заплахата, която представляваш. Изпълнявах неговата воля. Кой тогава управлява тук?
В този миг гулиантите се отдръпнаха от червения трон като двете половини на завеса. На престола се гърчеше кълбо от непроницаем мрак, по-черно дори от самия Покров. То нададе пронизителен съскащ писък, последван от леден повей, който ме смрази до мозъка на костите.
— Рита Гаур! — изрева Стангмар и отчаяно се опита да стане.
Кълбото от мрак скочи от трона, прелетя покрай Риа и се приземи на пода до Душегубеца. Преди да успея да си поема дъх, то се уви около сребърната дръжка, вдигна меча като мрачна ръка, изтъкана от зло и замахна към Стангмар, като сряза лицето му от ухото до брадичката. По челюстта му шурна кръв, кралят изрева от болка и се изтърколи на една страна.
Внезапно баща ми вцепени. Ужасът по лицето му премина в ярост, той присви очи, намръщи се отново и тъй стисна юмруци, че те побеляха. Не повярвах на очите си, когато грабна другия меч и скочи на крака. Застана до мен, напет, горд и силен въпреки окървавеното си лице.
— Помогни ни! — извиках аз.
Ала вместо да замахне към кълбото, понесло Душегубеца, той насочи меча си право към мен.
— Ти си глупак, момче! Не можеш да ни надвиеш толкова лесно.
Направих крачка назад.
— Но нали каза…
— Не казахме нищо важно — обяви той и махна с ръка към пулсиращия мрак. — Нашият приятел ни излекува! Поряза ни с острието, което лекува всяка рана, изцели скимтящата ни душа и така ни върна трезвата мисъл. Отново знаем кои са враговете ни и сега вече ще те убием!