Специалистът по библейска история Джонатан Лайънс смята, че е попаднал на пергамент – писмо, вероятно написано от Исус Христос. Откраднат от Ватиканската библиотека около 1500 г., дълго време документът е смятан за изчезнал.
Джонатан споделя своето откритие с неколцина специалисти, като ги увещава да запазят тайната. Същевременно, пред семеен приятел изразява разочарованието си, че човек, на когото е вярвал, желае да продаде пергамента и да прибере парите.
Само дни след това Джонатан е намерен мъртъв в кабинета си. Съпругата му Катлийн, болна от алцхаймер, е открита да се крие в килера до кабинета с оръжието на престъплението в ръка. Дори с увредена памет Катлийн съзнава, че съпругът и от години има любовна връзка.
Дали в пристъп на ревност Катлийн е убила мъжа си, както смята полицията? Или смъртта му е свързана с по-големия въпрос; у кого е безценният пергамент, който отново е изчезнал?
„Изгубените години“ е едновременно секващо дъха разследване на едно убийство, но и издирване на може би най-ценното религиозно и археологическо съкровище на всички времена.
В памет на скъпия ми девер и приятел
Кенет Джон Кларк,
обичан съпруг, баща, дядо и прадядо,
и
Чич
за любящите го племеннички и племенници.
Обичаме те дълбоко.
Почивай в мир!
ПРОЛОГ
1474 година
В приглушената тишина, докато сенките се спускаха над Вечния град, възрастен монах с приведени рамене безмълвно и крадешком се придвижваше към Тайната библиотека – едно от четирите помещения, съставляващи Ватиканската библиотека. Там се съдържаха общо 2527 ръкописа на латински, гръцки и иврит. Някои можеха да бъдат четени от външни хора, макар и под строго наблюдение, но други – не.
Най-спорен от всички ръкописи бе известният като Пергамент на Йосиф от Ариматея, или Ватиканското писмо. Бил донесен в Рим от апостол Петър и мнозина го смятаха за единственото написано някога от ръката на Исус Христос.
В това обикновено писмо Той благодареше на Йосиф за многобройните добрини – още откакто проповядвал за пръв път едва дванайсетгодишен в храма на Ерусалим. Още тогава Йосиф повярвал, че това е дългоочакваният месия.
Когато синът на цар Ирод чул за изключително умното и начетено дете, родено във Витлеем, той разпоредил младият проповедник да бъде убит. Като научил за намеренията на владетеля. Йосиф бързо се отправил към Назарет и получил разрешение от родителите на момчето да го отведе в Египет, за да бъде спасено и да учи в храма на Леонтополис в долината на Нил.
Следващите осемнайсет години от живота на Исус Христос са забулени в тайна за историята. Към края на своята мисия и със съзнанието, че като последен жест Йосиф ще му предложи гробницата си, където да почива в мир, Христос му написал писмо, за да изрази благодарността си към предания си приятел.
През вековете някои от папите вярвали, че писмото е автентично, други отричали достоверността му. Библиотекарят на Ватиканската библиотека бе дочул, че сегашният папа – Сикст IV, обмисля да унищожи документа.
Помощник-библиотекарят очакваше пристигането на монаха в Тайната библиотека. С дълбока загриженост в погледа той му връчи пергамента.
— Правя го по нареждане на негово преосвещенство кардинал Дел Портего – заяви той. – Светият пергамент не бива да бъде унищожен. Скрий го добре в манастира и не съобщавай на никого за съдържанието му.
Монахът пое свитъка, целуна го с благоговение и го пъхна в ръкава на дългото си расо.
Писмото на Йосиф от Ариматея се появи отново едва след петстотин години, когато тази история започна.
≈ 1 ≈
„Днес е погребението на баща ми. Той беше убит“.
Това бе първата мисъл, мярнала се в главата на двайсет и осем годишната Марая Лайънс, когато се събуди след неспокойния сън в дома, където израсна – в градчето Махуах, близо до планината Рамапо, в северната част на Ню Джързи. Избърса напиращите в очите си сълзи, надигна се бавно, спусна крака на пода и огледа стаята.
Като подарък за шестнайсетия й рожден ден й разрешиха да преобзаведе стаята си и тя избра да боядиса стените в червено. За кувертюрата, възглавниците и дамаската се спря на десен с щамповани бели и червени цветя. Винаги приготвяше домашните си потънала в големия удобен фотьойл в ъгъла, а не на бюрото. Погледът й се плъзна по полицата, която баща й монтира над шкафа, за да има къде да слага трофеите от победите в шампионатите на гимназиалните отбори по футбол и баскетбол. „Толкова се гордееше с мен – помисли си тя тъжно. – Искаше да преобзаведа стаята отново, когато завърших колежа, но аз не пожелах да я променям. Продължава да прилича на тийнейджърска стая, но на мен не ми пречи.“