Особено, продължи с предположенията си Ричард, докато момчето спираше осемгодишния му фолксваген пред входа, ако клюките, които бе дочул на масата, отговарят на истината. Доколкото бе схванал, гледачката прекалено много говореше пред съседите колко се ядосва и разстройва Катлийн, когато стане въпрос за връзката на Джон с Лили. Изобщо не беше нужно Рори да им разказва за Лили. Не беше тяхна работа – нито на Рори – да знаят за това.
Катлийн е била сама с Джонатан вечерта, когато е бил застрелян. Марая трябваше да е наясно, че майка й ще бъде заподозряна. Детективите ще потърсят Лили, Грег, Албърт. Чарлс и самия него и ще разговарят с всички. Какво да им каже? Те вече определено са разбрали, че Лили и Джонатан са имали връзка, а Катлийн е дълбоко разстроена от това обстоятелство.
Ричард даде бакшиш на момчето и влезе в колата си. За момент се изкуши да се отбие и да види как са Катлийн и Марая, но прецени, че и за двете е по-добре да бъдат оставени сами за известно време. Докато шофираше към дома си, се сети за шокираното изражение на Марая, когато отец Ейдън разговаряше с нея точно преди края на обяда.
Какво ли й е казал отец Ейдън? А сега, когато погребението отмина, дали детективите ще приемат като единствено обяснение за смъртта на Джонатан факта, че Катлийн е натиснала спусъка в понеделник вечерта?
≈ 7 ≈
За сбогуването със стария си приятел и колега Джонатан Лайънс Чарлс Майкълсън и Албърт Уест пристигнаха с една кола от Манхатън. И двамата бяха специалисти по древни пергаменти. Ала приликата свършваше дотук. Майкълсън, нетърпелив по природа, почти винаги беше намръщен. Към това трябваше да се прибави и внушителният му ръст, който всяваше ужас у неподготвените студенти. Саркастичен до жестокост, той бе докарвал не един и двама докторанти до сълзи, докато защитаваха дисертациите си.
Албърт Уест, дребен и слаб, пък бе предмет на студентски подигравки, че вратовръзката опира в обувките му. Гласът му, изненадващо силен и страстен, грабваше вниманието на слушателите по време на лекциите му, посветени на тайнствата на древната история.
Майкълсън бе разведен отдавна. След двайсет години сприхавият му нрав изчерпа търпението на съпругата му и тя го напусна. Дори това да му бе причинило сърдечна мъка, той не го показа.
Уест беше заклет ерген. Запален спортист, той обожаваше да ходи на излети през пролетта и лятото и на ски в края на есента и зимата. При всяка възможност посвещаваше уикендите си на някое от тези занимания.
Взаимоотношенията между двамата бяха същите като с Джонатан Лайънс – основаваха се на общата им страст към древните ръкописи.
Албърт Уест се питаше дали да сподели с Майкълсън за обаждането на Джонатан Лайънс отпреди десетина дни. Несъмнено колегата му гледаше на него като на съперник и би се засегнал, ако разбере, че Джонатан се е консултирал първо с Албърт за пергамент на две хиляди години.
На връщане от обяда Уест все пак сметна за редно да зададе въпроса. Изчака Майкълсън да свие по Западна 56-а улица. След няколко минути щеше да го остави пред апартамента му близо до Осмо авеню и после да се отправи към жилището си в Сътън Плейс.
Реши да бъде прям.
— Джонатан спомена ли ти за вероятността да е попаднал на Ариматейското писмо. Чарлс? – попита той.
Майкълсън му хвърли кос поглед, преди да спре на светофара, който от жълт стана червен.
— Ариматейското писмо?! Боже, Джонатан ми остави съобщение на мобилния, че според него е попаднал на нещо от изключително значение и би искал да чуе мнението ми по въпроса, но без да уточни какво е. По-късно му писах, че, естествено, се интересувам да видя какво е намерил. Той обаче така и не ми звънна. Ти видя ли писмото? Показа ли ти го? Има ли шанс да е автентично?
— Ще ми се да бях го видял, но за съжаление не. Джон ми се обади преди две седмици. Твърдеше, че е Ариматейското писмо. Знаеш колко спокоен беше Джонатан по природа, но този път се вълнуваше. Беше убеден, че е прав. Напомних му колко често тези така наречени открития се оказват фалшификати. Той се поуспокои и допусна възможността да прибързва. Щял да го покаже и на друг и да ми се обади, но така и не го направи.
В продължение на няколко минути, докато стигнаха до жилищната сграда на Албърт Уест, мъжете мълчаха.
— Е, да се надяваме, че ако е автентично и го е държал в дома си, лудата му жена няма да попадне на него – каза Майкълсън с горчивина. – В противен случай напълно в стила й ще бъде да го накъса, реши ли, че то е било важно за него.