— Абсолютно съм съгласен с теб – отбеляза Албърт Уест, докато отваряше вратата. – Питам се дали Марая знае за писмото. Ако не знае, добре е да я предупредим, за да е нащрек и да го потърси. То е повече от безценно. Благодаря, че ме докара, Чарлс.
Чарлс Майкълсън кимна. Докато отдалечаваше колата от бордюра, обяви на глас:
— Нищо – дори писмо, написано от Исус Христос до Йосиф от Ариматея – не е безценно, ако се намери подходящ купувач.
≈ 8 ≈
Детективите Бенет и Родригес не пропуснаха късната поява на Лилиан Стюарт в църквата, нито прибързаното й оттегляне. Последваха я до гробището и с помощта на бинокли я видяха как отиде до гроба и как по-късно Ричард Калахан се присъедини към нея в колата и я прегърна.
— Как да го тълкуваме? – попита детектив Родригес на връщане към прокуратурата, като пътьом се отбиха само за да вземат кафе.
Най-после седнаха в кабинета си и започнаха да сравняват бележките си.
По челото на Саймън Бенет изби пот.
— Щеше да е добре, ако климатикът тук работеше – промърмори той. – И ще ми кажеш ли защо не си взех айскафе?
— Защото не обичаш айскафе – отвърна Родригес спокойно. – Както и аз.
Размениха си усмивки. Саймън Бенет за пореден път се възхити на способността на Рита да рови за несъответствия в показанията на свидетелите сякаш изгаря от желание да им помогне, а не да ги залови в лъжа.
Двамата бяха добър екип.
Бенет поде пръв.
— Гледачката Рори умира да приказва. Тя е същински извор на информация за събитията в къщата в понеделник вечерта. Да видим с какво разполагаме. – Той погледна бележките си. – Рори е свободна през уикендите, но гледачката за събота и неделя я помолила да се разменят, защото щяла да ходи на семейна сватба. Рори се съгласила, обаче другата гледачка не успяла да се върне до понеделник вечерта. Професор Лайънс отпратил Рори да се прибере, заявил, че сам щял да се погрижи за съпругата си една вечер.
След кратка пауза Бенет продължи:
— Каза още, че в понеделник професор Лайънс бил в Ню Йорк и когато се върнал в пет часа, изглеждал уморен, дори потиснат. Попитал как е съпругата му и Рори го уведомила, че е била доста превъзбудена и раздразнителна. Икономката Бети Пиърс поднесла вечерята в шест. Рори планирала да се срещне с приятелка за вечеря в Манхатън, но седнала с тях на масата. Госпожа Лайънс не спирала да повтаря колко иска отново да отиде във Венеция. Най-накрая, за да я успокои, професорът обещал да я заведе скоро там и да изкарат втори меден месец.
— Всъщност не е така – отбеляза Родригес. – По думите на Рори госпожа Лайънс се разстроила и заявила нещо от рода на: „Искаш да кажеш, че ще заведеш мен, а не Лили? Не ти вярвам!“ и повече не го погледнала, затворила очи и отказала да яде. Рори я отвела горе, сложила я да легне и тя моментално заспала.
Детективите се спогледаха.
— Не помня дали Рори спомена какви лекарства е дала на госпожа Лайънс същата вечер – призна Бенет.
— По думите й госпожа Лайънс била твърде уморена и не се наложило да й дава лекарства – отговори Родригес. – Когато слязла долу. Бети Пиърс точно си тръгвала, а професорът бил отнесъл втората си чаша кафе в кабинета. Рори му се обадила, за да го осведоми, че тръгва. Горе-долу това е всичко – обобщи Рита – Рори проверила на излизане дали входната врата е заключена. Тя и Бети Пиърс винаги излизали през кухненската врата, защото колите им били паркирани отзад. Кълне се, че и тази врата била заключена. Изобщо нямала представа, че професор Лайънс държи пистолет в чекмеджето на бюрото си.
И двамата затвориха бележниците си.
— Значи разполагаме с къща, където обикновено има гледачка, никакви следи от насилствено нахълтване, жена, страдаща от деменция, която е била ядосана на съпруга си и по-късно е открита да се крие в килера с оръжието на убийството в ръка. Не спирала да повтаря: „Толкова много шум… толкова много кръв“. Това би могло да означава, че изстрелът я е събудил и е било лесно да се нагласят уликите така, все едно тя го е извършила, ако всъщност тя не е извършителят все пак. – Бенет забарабани с пръсти по ръкохватката на стола. Имаше този навик, когато мислеше на глас.
— И нямахме възможност да разговаряме с нея нито в къщата, нито в болницата, защото беше изпаднала в истерия, а после я натъпкаха с лекарства.
— Разполагаме и с дъщеря, сърдита на баща си заради любовницата му. Вероятно въпросната дъщеря ще поеме грижите за майка си след смъртта на баща си – допълни Рита. – Може да се погледне и по друг начин. Ако Джонатан Лайънс е възнамерявал да се разведе със съпругата си Катлийн, за да се ожени за Лилиан Стюарт, собствеността им е щяла да бъде разделена, а Марая Лайънс – натоварена с цялата отговорност да се грижи за майка си.