От убийството насам повтаряше все това. Все пак позволи на Марая да й помогне да стане и да отметне къдравата коса от привлекателното й лице. Марая отново съобрази, че майка й е само няколко месеца по-млада от баща й, но не би изглеждала на годините си, ако не се движеше по този начин: предпазливо, сякаш всеки момент може да падне в бездна.
Докато Марая извеждаше майка си от кабинета, тя не забеляза нито злобното изражение на Рори Стейджър, нито тайнствената усмивка, плъзнала по лицето й.
„Няма да се занимавам още дълго с нея“, помисли си Рори.
≈ 2 ≈
Детектив Саймън Бенет от прокуратурата на окръг Берген имаше вид на човек, който прекарва на открито доста време. Беше към четирийсет и пет, с оредяваща пясъчна коса и червендалесто лице. Сакото му винаги беше измачкано, защото, ако не се налагаше да го носи, той го мяташе на стол или на задната седалка на колата.
Партньорът му – детектив Рита Родригес – беше спретната, към четирийсетгодишна жена от испански произход с добре поддържана къса кестенява коса. Винаги безупречно облечена, тя беше пълна противоположност на Бенет. Същевременно двамата бяха невероятно допълващ се тандем и сега им бяха възложили да разследват случая с убийството на Джонатан Лайънс.
В петък сутринта двамата пристигнаха в погребалната агенция първи. Една от хипотезите им бе, че убийството може да е извършено от външен човек и убиецът може да дойде да види жертвата си, затова бяха нащрек и се озъртаха за евентуални заподозрени. Бяха огледали внимателно снимките на осъдени престъпници, свързани с проникване или нападение в околността, които в момента бяха пуснати под гаранция.
Всеки, преживявал подобен ден, е наясно, как ще протече, разсъждаваше Родригес. Навсякъде имаше цветя, независимо от изрично изразеното в некролога настояване всички парични средства да бъдат пренасочени като дарение за местната болница.
Погребалното бюро започна да се пълни доста преди девет часа. Детективите бяха наясно, че някои от присъстващите са дошли от нездраво любопитство, и Родригес ги разпознаваше без никакви затруднения. Те се задържаха при ковчега ненужно дълго и внимателно изучаваха лицето на покойника за следи от травми. Но изражението на Джонатан Лайънс беше спокойно, а умелите пръсти на гримьора от погребалната агенция успешно бяха заличили всякакви видими наранявания.
Три дни двамата със Саймън звъняха по вратите на съседите с надеждата някой да е чул изстрела или да е забелязал човек тичешком да се отдалечава от къщата след убийството. Разследването не доведе до никъде. Най-близките съседи отсъстваха – бяха заминали на ваканция. – а никой друг не бе забелязал или чул нещо необичайно.
Марая им даде имената на най-близките приятели на баща й, на които той би се доверил при евентуален проблем.
— Ричард Калахан, Чарлс Майкълсън, Албърт Уест и Грег Пиърсън са ходили на всички археологически разкопки с баща ми през последните шест години – обясни им тя. – Всички те идват вкъщи на вечеря поне веднъж месечно. Ричард е професор по библейски науки в университета „Фордхам“. Чарлс и Албърт също са професори. Грег е преуспяващ бизнесмен. Компанията му се занимава с компютърен софтуер.
След това – видимо раздразнена и ядосана – Марая им даде и името на Лилиан Стюарт, любовницата на баща й.
Детективите искаха да се видят именно с тези хора и да си уговорят срещи, Бенет помоли гледачката Рори Стейджър да му ги посочи, когато пристигнат.
В девет без двайсет Марая, майка й и Рори влязоха в погребалната агенция. През последните няколко дни детективите бяха посещавали дома на Катлийн Лайънс два пъти, но сега тя ги погледна, без да ги разпознае. Марая им кимна и застана до ковчега, за да поздрави прииждащите посетители.
Детективите си избраха място наблизо – искаха да виждат ясно лицата на гостите и как се държат с Марая.
Рори настани Катлийн на първия ред и се присъедини към тях. Ненатрапваща се на вниманието в роклята си с черно-бяла шарка и с прибрана на кок сива коса, Рори застана зад детективите. Стараеше се да не й проличи колко се притеснява от задачата си да им помага. Не преставаше да мисли, че единствената причина да приеме работата преди две години беше заради Джо Пек, шейсет и пет годишния вдовец от жилищния комплекс, където тя живееше в западната част на Манхатън.
Редовно излизаше да вечеря с Джо – пенсиониран пожарникар, – който притежаваше дом във Флорида. Той беше споделил колко самотен се чувства след смъртта на съпругата му и Рори се бе надявала да й предложи брак. Но една вечер той й призна, че колкото и да са му приятни срещите им, излизал с друга, която щяла да се нанесе при него.