— Марая – продължи той развълнувано, – баща ти споменавал ли е някога за писмо, за което се предполага, че е било написано от Исус Христос до Йосиф от Ариматея?
— Да, няколко пъти през годините е говорил за него. Казвал ми е, че е принадлежало на Ватиканската библиотека, но малко се знаело за него, защото няколко папи, включително папа Сикст IV, отказвали да го приемат за автентично. Откраднато е по негово време през XV век. Според предположенията го е взел човек, който е подозирал, че Сикст IV възнамерява да го унищожи. – Погледна го смаяна и попита: – Отец Ейдън, да не би баща ми да е смятал, че е попаднал на писмото?
— Точно така.
— Но в такъв случай е било наложително да поиска потвърждение поне от още един експерт в тази област.
— Спомена, че точно така е постъпил.
— Назова ли кой е той?
— Не. Най-вероятно е контактувал с няколко души, защото изрази съжалението си, че се е спрял на един от тях. Баща ти възнамеряваше да върне пергамента на Ватиканската библиотека, но въпросният човек го уверил, че ще получи огромна сума пари от частен колекционер.
„В дните преди да се появи Лили татко щеше да каже за находката си най-напред на мен – помисли си Марая. – Щеше да ми довери и на кого друг го е показвал.“ Докато местеше поглед от маса на маса, я обля нова вълна на горчивина и съжаление. Мнозина от хората тук бяха колеги на баща й. Можеше да се е консултирал за древния пергамент е мнозина от тях, включително с Чарлс или Албърт. „Ако, моля се на Бога, мама не е виновната, възможно ли е смъртта му да е в резултат на неуспешен опит за обир? Нима човекът, отнел живота му, сега е в тази зала?“
Преди да изрече пред отец Ейдън тази мисъл на глас, тя видя майка си да се връща забързано в помещението. Рори вървеше по петите й. Майка й се насочи право към мястото, където седяха Марая и отец Ейдън.
— Ти чу ли всичкия шум? – попита тя. – Видя ли кръвта? – После добави: – Жената от снимките с Джонатан застана днес до него. Казва се Лили. Тя защо дойде? Не й ли стигна, че отиде с него във Венеция?
≈ 5 ≈
Алвира и Уили Мийхан научиха, че скъпият им приятел професор Джонатан Лайънс е бил застрелян, по време на годишното си пътешествие на борда на „Куин Мери 2“. Шокирана и неспособна да опише колко ужасно се чувства. Алвира съобщи с разтреперан глас новината на Уили. Съзнаваше обаче, че освен да оставят няколко съболезнователни думи на телефонния секретар, в момента няма какво друго да направят. Щяха да се приберат чак в деня на погребението.
Корабът току-що бе отплавал от Саутхамптън и единственият начин да ги върнат обратно би бил с медицински хеликоптер. Освен това Алвира, известна писателка, бе поканена като гостуващ лектор да разкаже как нейни познати, спечелили на лотария, са загубили всичко в налудничави начинания. Често разказваше за хора, почти цял живот работили на няколко места, за да свързват двата края, как след като спечелвали милиони, били подлъгвани да се включат в съмнителни начинания и бързо се разделяли с придобитото богатство.
Винаги подчертаваше, че тя е била чистачка, а Уили водопроводчик, когато спечелили четирийсет милиона от лотарията. Бяха уредили да получават парите на годишни вноски в продължение на двайсет години.
Първата им работа всяка година бе да си платя данъците. После живееха от половината от останалата сума, а другата половина инвестираха мъдро.
Пасажерите обожаваха историите на Алвира и разграбваха нейната книга „От парцалите до парцелите“, продаваща се в невероятни тиражи. Смъртта на Джонатан покруси Алвира, но тя се стараеше да не й личи. Дори когато хората оживено обсъждаха защо е убит известният учен, нито тя, нито Уили споменаха, че добре са познавали професор Лайънс.
Запознаха се с Джонатан преди две години, когато Алвира изнасяше лекции по време на круиз от Венеция до Истанбул. Тя и професор Лайънс посетиха взаимно лекциите си и запленена от омайните му разкази за древен Египет, Гърция и Израел, Алвира го покани по своя обичаен непринуден маниер да вечеря с тях. Професорът прие с охота, но добави, че има спътница и тя ще го придружи, затова ще станат четирима.
Именно тогава се запознаха и с Лили, повтаряше си Алвира през дните, докато прекосяваха океана. Бе я харесала. Тя бе не само умна и привлекателна, но и винаги съзнаваше своя открояващ се външен вид. Дори можеше да се обзаложи, мислеше си Алвира, че още от шестгодишна е знаела какво й отива. Оказа се запален поклонник на археологията също като професор Джон и имаше не по-малко научни титли от него. Значително по-млада, тя не си придаваше важност и не се преструваше на лудо влюбена в Джонатан Лайънс.