С дълбока въздишка на облекчение Питър се облегна на стола. Няма начин съдията да я пусне, прецени той. Изключено е при този доклад. Да, ще изпълнят поетия ангажимент и ще устроят среща на Уоли Груоер със служебен художник, но чие ли лице ще предложи. Не че го интересуваше дали ще е на Том Круз или на Мики Mayc. Това е напълно задънена улица.
Питър се изправи и се протегна. Катлийн Лайънс е убила съпруга си, помисли си той. Беше напълно убеден. Ако се окаже, че по здравословни причини не може да бъде изправена пред съда – добре. Ако я оправдаят като невменяема – добре. Но при всяко положение тя няма да напусне клиниката.
Включи интеркома.
— Вече можеш да ме свързваш. Гладис.
— Доста кратък мисловен сеанс изкара. Питър. Чакай секунда. В момента те търсят. Саймън Бенет е. Ще говориш ли с него?
— Дай ми го.
— Питър, току-що ми се обадиха колегите от Ню Йорк – съобщи му Бенет. – Арестували са прекупвача на Грубер. В магазина му. След минути е щял да бъде на път за летището. Намерили са откраднатите бижута на семейство Скот. Всичките.
≈ 66 ≈
В четвъртък в един по обяд Марая отново пристигна в дома на родителите си и влезе в кухнята. На масата намери бележка от Бети. „Марая, наминах и оставих нарязано студено месо, ако се върнеш за обяд. Почистих набързо, но не ми е добре и ще тръгвам, 8.20 ч.“
Копчето на телефонния секретар премигваше. Марая натисна паролата, за да прослуша съобщенията. За да я запомнят най-лесно, родителите й бяха избрали годината на нейното раждане. „Най-щастливото събитие в живота ни“, твърдеше баща й.
Освен че бе опитвал да се свърже с нея по мобилния. Ричард й беше звънил и на стационарния – в девет и петнайсет сутринта.
„Марая, моля те, налага се да поговорим…“
Тя изтри бързо останалата част от съобщението, защото не желаеше да чува гласа му.
Както Грег й бе казал, търсил я бе на този телефон два пъти.
„Марая, не ми отговаряш на мобилния. Тревожа се за теб. Моля те, обади се.“
Трите обаждания на Алвира, преди Марая да говори с нея от апартамента си, бяха първо, за да й каже, че донякъде е проследила Лилиан, а после да я пита защо не й се обажда.
Марая си приготви сандвич с пуешко и сирене от продуктите, донесени от Бети, извади бутилка студена вода и отнесе подноса в кабинета на баща си. „Любимият сандвич на татко“, сети се тя; независимо какво правеше или къде се намираше, постоянно усещаше присъствието му.
Изяде сандвича и се улови, че клепачите й се затварят. Е, бе станала рано, а и напоследък не спеше много. Облегна се на стола и затвори очи. Реши да не мисли за нищо, докато Лойд не звънне за доклада. Дори нямаше нищо против да дремне малко…
В три и половина телефонът върху бюрото на баща й иззвъня и я събуди от изненадващо дълбок сън. Беше Лойд.
— Марая, знам, че звучи като клише, но имам една добра и една лоша новина. Ще започна с добрата, защото малко ще смекчи удара от другата.
Изплашена какво ще чуе, тя стисна здраво слушалката, а Лойд й разказа за Уоли Грубер.
— Искаш да кажеш, че този мъж е видял как някой тичешком напуска къщата ни веднага след като татко е бил застрелян ли? Боже, Лойд, в такъв случай какво ще стане с мама?
— Марая, току-що говорих за втори път днес с Питър Джоунс. Полицията на Ню Йорк е арестувала прекупвача на Уоли Грубер и всички бижута на Лиза са открити. Ние с нея, естествено, се радваме, но по-важното е, че на този тип Грубер може да му се вярва.
— Добре ли е видял човека? Мъж ли е бил, или жена?
— Засега не уточнява. Опитва се да изкопчи намаляване на присъдите, които ще получи за обирите. Джоунс се съгласи утре сутринта да го докара от затвора в прокуратурата, за да седне със служебния художник.
Надявам се да направят достоверен портрет и с известен късмет това ще е от полза за Катлийн.
— С други думи, ще докаже, че мама не е убила татко, така ли?
Марая си припомни как докараха майка й в съдебната зала облечена в затворническа униформа.
— Марая – опита се да охлади ентусиазма й Лойд. – не знаем какво ще излезе, затова не храни големи надежди. Ако портретът е на човек, когото ти или детективите разпознаят, това, естествено, ще е убедителен довод за нейната непричастност към смъртта на баща ти. Не забравяй обаче, че най-близките му приятели отрекоха някога да са виждали пергамента. Ако казват истината, значи Джонатан се е съветвал с други специалисти в тази област, а ние не знаем кои са. Съществува и вероятността Грубер да казва истината за бижутата, но за всичко останало да лъже.