Завиха на ъгъла и тръгнаха по Седмо авеню. С Албърт се бяха уговорили в пет часа да пият кафе в заведение близо до 57-ма улица.
Алвира силно се надяваше да завари Албърт вкъщи и той да приеме да се срещнат. Извади късмет и в двете отношения.
— Уили, ако не е изключителен актьор, той се държа като човек, който иска да се видим – сподели тя.
Леко задъхан в стремежа си да не изостава от жена си, Уили се чудеше защо тези спешни срещи винаги са по време, когато играят „Янкис“. Макар Алвира да твърдеше, че е съвършено безопасно да се срещне сама с Албърт на обществено място, той не искаше да рискува.
— Идвам с теб. Край на спора.
— Да не очакваш този дребен мъж да ме отвлече от препълненото кафене? – пошегува се Алвира.
— И защо да не го направи? Ако е замесен в цялата тази история и реши, че го подозираш, просто ще предложи да те изпрати, а после по пътя ще те отвлече.
Докато пресичаха улицата, видяха Албърт на вратата на заведението. Вече седеше в сепаре, когато влязоха, и махна, за да привлече вниманието им.
Настаниха се и сервитьорка дойде да вземе поръчката. И тримата избраха кафе с мляко. Алвира забеляза разочарованието на младата жена: толкова скромна поръчка предполагаше малка сметка и съответно – мизерен бакшиш.
Албърт едва изчака момичето да се отдалечи, и подхвана нервно и напрегнато:
— Известно ми е, че разсъждаваш аналитично като първокласен детектив. Алвира. И очевидно не ми звънна, за да си побъбрим на кафе. Откри ли нещо?
— Чух един слух. Няма да кажа от кого. През последната година и половина, откакто Лилиан бе прогонена от дома на Джонатан, ти и Чарлс сте ходили на вечерите у тях заедно с неговата кола.
— Да, така е. Преди Чарлс откарваше Лилиан, а аз ходех с моята кола.
— Чух, че Чарлс търси купувач за пергамента. Според теб може ли да е истина?
И двамата с Уили забелязаха с каква неохота Албърт се насили да им отговори.
— Не само допускам да е така, но и вчера говорих за това с детективите от Ню Джързи. Винаги съм смятал Чарлс за добър приятел и ми беше трудно да го представя в тази светлина.
Алвира изчака сервитьорката да постави високите чаши пред тях. Едва когато се отдалечи, попита:
— И какво по-точно каза на детективите?
— Същото, което ще кажа и на вас сега. Източникът на информацията ми е Дезмънд Роджърс, богат и почтен колекционер, когото Чарлс подведе преди години. Не спомена откъде знае, а и аз не настоях.
Албърт отпи от кафето с мляко и понеже знаеше, че Алвира ще го разпита най-подробно, побърза да повтори казаното пред детективите за измамата на Чарлс на времето.
— Албърт, това е изключително важно. Ще се опиташ ли да се свържеш с Дезмънд веднага, за да го попиташ откъде разполага с тази информация?
Албърт свъси вежди.
— Откровено казано. Дезмънд Роджърс плаща на благонадеждни антиквари, за да го държат в течение какво ще се появи на пазара. Никога няма да купи нещо със съмнителна стойност, убеден съм, и това ме кара да вярвам, че не би се опитал да се снабди с пергамента.
— Виж, не допускам Роджърс да е направил нещо нередно – прекъсна го Алвира. – Но ти спомена, че е загубил доста пари заради Чарлс. Защо да не предположим, че с радост би препредал подобна информация? Ако или той или някой от източниците му разполага със солидни доказателства, от мен да знаеш – това непременно е свързано със смъртта на Джонатан. Той трябва да е наясно, че убийството на Джонатан и изчезването на две жени от неговото обкръжение най-вероятно е свързано с пергамента.
— Да не мислиш, че не ми е хрумвало? – попита Албърт и извади мобилния си телефон. – Имам пълно доверие в честността на Дезмънд. Не би докоснал пергамента или друга крадена вещ, но и никога не би издал източника си. Ако го направи, ще се разчуе и край на информацията от него. Извинете ме. Ще проведа разговора навън. Сега ще се върна.
Забави се цели десет минути. Върна се със зачервено и гневно лице.
— Не съм очаквал Дезмънд Роджърс да постъпи така с мен! Поболях се, откакто казах на ченгетата за Чарлс. Сега научавам, че Дезмънд не го е чул от достоверен източник. Когато го поразпитах, започна да увърта, но накрая призна: получил е анонимно обаждане. Дори не познал дали е мъж или жена. Гласът бил тих и дрезгав. Съобщил му, че Чарлс събира предложения за пергамента и ако Дезмънд проявявал интерес, щял да му се обади.
— Така си и знаех – обяви Алвира със задоволство. – А Дезмънд какво е отговорил на този човек?
— Не бих повторил думите му пред дама. А след като се изказа, ми затвори.