Беше доволна, че й остана време да се преоблече, защото Грег й звънна, докато пътуваше към клиниката. Настоя да я вземе в осем и половина.
— Ще те заведа на вечеря – отсече той. – Знам как се храниш напоследък, по-точно – че не се храниш, и няма да допусна да заприличаш на вейка.
— Надявам се вдругиден да си възвърна апетита – сподели тя, докато спираше на паркинга. – Имам предчувствието, че тогава Чарлс Майкълсън ще бъде арестуван. – После, преди Грег да успее да каже нещо, тя добави: – Грег, не мога да говоря повече. Пристигнах в клиниката. Ще се видим по-късно.
Докато чакаше в приемната, се сети, че Лойд Скот я бе предупредил да не споменава за потенциалния очевидец на никого. Е, не каза кой знае колко, прецени тя.
Вратата зад пазача се отвори. Дребна жена с азиатски произход в бял жакет и бели панталони излезе оттам и й се усмихна.
— Госпожице Лайънс, аз съм сестра Емили Ли. Ще ви отведа при майка ви.
Марая преглътна образувалата се в гърлото й буца, премигна, за да прогони напиращите сълзи, и последва жената покрай редица от затворени врати. Предпоследната сестрата спря, почука тихо и я отвори.
Марая не беше сигурна какво очаква да види, но определено не беше дребната фигура в болнична нощница и халат, седнала до прозореца в тъмнината.
— Дразни се от ярката светлина – обясни сестрата шепнешком. После с бодър глас и по-високо продължи: – Катлийн, Марая е тук.
Не последва никакъв отговор.
— С успокоителни ли е натъпкана? – попита Марая раздразнено.
— Много леки – увери я сестрата. – Помагат й да се успокои, когато е ядосана или изплашена.
Марая пристъпи напред. Катлийн Лайънс бавно извърна глава. Сестрата запали нощна лампа, но по лицето на Катлийн не се появи никакъв знак, че е разпознала посетителката си.
Марая приклекна и хвана ръцете на майка си.
— Мамо… Катлийн, аз съм.
Видя озадаченото изражение на майка си.
— Толкова си хубава – отбеляза Катлийн. – И аз някога бях хубава.
След това затвори очи и се облегна назад. Повече не ги отвори, нито заговори.
Марая седеше на пода, обгърнала краката на майка си; по лицето й бавно се стичаха сълзи. Това продължи до осем без десет, когато глас по вътрешната уредба предупреди посетителите да се приготвят да си тръгват.
Тогава тя се изправи, целуна майка си нежно по бузата и я прегърна. Отметна и приглади назад сивата коса, която някога беше златисторуса.
— Утре ще дойда пак – прошепна тя. – Дано дотогава да успеем да изчистим името ти. Само това мога да направя за теб.
Отби се в стаята на сестрите, за да поговори с Емили Ли.
— В доклада до съдията се казва, че майка ми е гневна и агресивна – поде тя обвинително. – Определено не видях признаци на такова поведение.
— Пак ще се прояви – отвърна Ли сдържано. – Всичко е в състояние да го отключи. На няколко пъти си въобразяваше, че е вкъщи с вас и баща ви. Тогава се оживяваше и изглеждаше щастлива. Преди да се разболее, животът й, предполагам, е бил прекрасен. Повярвайте – за това можете само да сте благодарна.
— Най-вероятно. Благодаря.
Марая се усмихна, обърна се и излезе от стаичката. Мина край пазача и изчака асансьора. След няколко минути караше колата на път за вкъщи. Беше сигурна, че Грег вече ще е там и ще я чака.
Знаеше също, че каквото и да се случи, когато Уоли Грубер седне да описва човека, когото е видял, тя трябва да е взела някои мъчителни решения за бъдещето си.
≈ 70 ≈
След срещата с детективите в прокуратурата в четвъртък сутринта Ричард се прибра направо в апартамента си в Бронкс и се опита да се съсредоточи върху цикъла от лекции, който подготвяше за началото на есенния семестър.
Само пропиля следобеда. Не напредна особено. Най-накрая в четири и половина звънна на Алвира. Изненада се от необичайно хладния й тон.
— Здравей, Ричард. С какво да ти помогна?
— Алвира, днес в прокуратурата ме прекараха през огън и вода, защото – доколкото схванах – си успяла да чуеш съобщението, оставено ми от Лилиан онази вечер. Ще ти кажа същото, което казах и на детективите. Ако искаш ми вярвай, ако искаш – недей, но поне ми кажи как са Марая и Катлийн. Марая не говори с мен и съм се поболял от притеснение.
С развълнуван глас й повтори дума по дума казаното в прокуратурата.
Тонът на Алвира малко се смекчи.
— Думите ти са убедителни, но според мен не си докрай искрен за мотива си да се споразумееш с Лилиан за пергамента. Същевременно у мен започва да се заражда подозрение към друг човек, но още не съм готова да говоря по въпроса, защото се опасявам да не греша. От думите на Марая съдя, че има сериозен шанс всичко да приключи до утре. Повече няма да изкопчиш от мен.