Алвира, естествено, направи справка в „Еугъл“ за професор Джонатан Лайънс и разбра, че е женен и има дъщеря Марая.
— Уили, навярно със съпругата му са се отчуждили – бе споделила тя с мъжа си. – Случва се понякога.
Уили имаше своя система да приема мнението на половинката си, когато тя стигаше до решителни заключения.
— Както обикновено, скъпа, уцели право в десетката – съгласи се той, макар за нищо на света да не би погледнал друга жена, след като имаше възлюбената си Алвира.
Плаването завърши, те слязоха в Истанбул и последваха обичайните развълнувани приказки между хора, наслаждавали се истински на прекараното заедно време. Новите приятели настояваха или си обещаваха да си гостуват в Хот Спрингс или Хонконг, или на очарователен малък остров близо до брега на Сейнт Джон.
— Уили, това са обичайни приказки при раздяла с нови приятели – обясняваше му Алвира. – По този начин казват, че нашата компания наистина им е била приятна.
Именно затова шест месеца след като се бяха върнали от плаването Венеция – Истанбул в апартамента си с изглед към Сентрал Парк, те останаха изненадани от телефонното обаждане на професор Джонатан Лайънс. Дори да не се беше представил, нямаше начин да сбъркат топлия му звучен глас.
— Джон Лайънс е. Толкова много разказвах на съпругата и дъщеря си за вас, че искат да се запознаете. Ако във вторник ви е удобно, дъщеря ми Марая, която работи в Манхатън, ще ви вземе и ще ви докара в дома ни в Ню Джързи, а след вечеря ще ви върне.
Алвира остана очарована от поканата, но когато затвори телефона отбеляза:
— Уили, питам се дали съпругата му знае за Лили. Внимавай много да не си развързваш езика.
Точно в шест и половина следващия вторник портиерът звънна по домофона в апартамента на семейство Мийхан, за да съобщи, че госпожица Лайънс е пристигнала да ги вземе.
Ако Алвира бе харесала професор Джонатан Лайънс, то направо остана във възторг от дъщеря му. Марая се оказа дружелюбна и сърдечна и не само си бе дала труда да прочете книгата на Алвира, но между двете имаше и още нещо общо, защото помагаха на хората да влагат парите си разумно и при минимален риск. Докато стигнат до Махуах, Ню Джързи, Алвира вече бе решила да насочи към Марая някои от познатите си, спечелили на лотария, особено онези, загубили значителна част от придобитото, впускайки се в неразумни начинания.
Едва когато свиха по алеята, Марая попита с колеблив глас:
— Татко предупреди ли ви, че мама страда от деменция? Тя го съзнава и усилено се старае да го прикрива, но бъдете снизходителни, ако ви зададе един и същи въпрос два-три пъти.
Пиха коктейли в кабинета на Джонатан, защото той очакваше Алвира да прояви любопитство към някои от находките, които бе събрал през годините. Бети, икономката, бе сготвила вкусна вечеря, а Марая и баща й умело запълваха празнината от неразговорливостта на деликатно красивата, макар и възрастна, Катлийн Лайънс. Прекараха интересна, приятна вечер и Алвира не се съмняваше, че ще последват и други такива.
На сбогуване Катлийн най-неочаквано попита Уили и Алвира как са се запознали с Джонатан. Когато обясниха, че е било по време на скорошно плаване между Венеция и Истанбул, домакинята се разстрои.
— Толкова много исках да отида на това пътуване – сподели тя. – Бяхме на меден месец във Венеция. Джонатан спомена ли го?
— Скъпа, разказах ти как се запознах със семейство Мийхан, но не забравяй предупреждението на лекаря, че не е разумно да предприемаш пътуване – каза нежно Джонатан Лайънс.
Докато се прибираха към Ню Йорк. Марая попита направо:
— Лилиан Стюарт беше ли на плаването, когато се запознахте с татко?
Алвира се поколеба. Не искаше да лъже, а и подозираше, че Марая вече се е досетила за присъствието на Лили.
— Скъпа, не е ли редно да зададеш този въпрос на баща си?
— Вече го питах. Отказа да ми отговори. Но ти го потвърди с уклончивостта си.
Алвира седеше отпред с Марая. Уили се бе настанил удобно отзад и Алвира не се съмняваше, че ако ги чува какво си говорят, ще е доволен да не участва в разговора. По разтреперания глас на Марая разбра, че момичето е на път да се разплаче.
— Скъпа – подхвана тя, – баща ти се държи изключително внимателно и любвеобилно с майка ти. Добре е някои неща да бъдат оставени както са, особено при нейното влошаващо се умствено състояние.