В интернет разгледа публикуваната във вестниците снимка, на която бяха той и другите с Джонатан при последните разкопки. Дори я принтира. Ако скицата прилича на него, ще им покаже това, реши той. Ще я размаха пред очите им и ще каже: „Ето откъде идва портретът!“. Ще бъде неговата дума срещу думата на криминално проявен тип, който се пазари да си намали присъдата.
Но когато прокуратурата започне да се рови в миналото му, вероятно на бял свят ще излезе фактът, че Рори е била в затвора, защото е ограбила леля му, когато е работила като гледачка при нея. После лабиринтът му от лъжи ще се срути като кула от карти за игра. Посети леля си само веднъж, когато Рори работеше там, и Рори не го позна при срещата им у семейство Лайънс. Но той я разпозна. И я използва. Нямаше как да му откаже, защото знаеше, че е нарушила условията за предсрочното освобождаване, а и веднага бе грабнала парите, които й предложи. Тя остави пистолета на Джонатан в лехата с цветя през онази нощ; тя остави вратата отключена.
Откара Марая и Лилиан от паркинга на мотела до склада си в града. Развърза им ръцете, позволи им да ползват тоалетната и после пак ги завърза. Остави Лилиан да лежи и да хленчи на тапицирания с брокат диван. В другия край на помещението, зад редица от гръцки статуи в естествен ръст, сложи Марая да легне върху матрак на пода. Преди той да си тръгне, тя отново припадна. Решението му да остави Лилиан жива, да не я убива веднага, се оказа брилянтно. Как иначе щеше да склони Марая да хукне към мотела посред нощ? Отдавна бе намерил начин да влиза и излиза от жилищната си сграда незабелязан. Никак не беше трудно, ако си облечен в униформа на служител от фирма за почистване, нахлузиш шапката ниско на челото и провесиш табелка с фалшиво име на гърдите.
Влезе в дома си непосредствено преди зазоряване. Сега не знаеше какво друго да прави, освен да се преструва, че предстои още един обикновен ден от живота му. Чувстваше се уморен, но не легна да спи. Взе душ, преоблече се и закуси с обичайните овесени ядки, препечен хляб и кафе.
Излезе от апартамента малко след девет; придържаше се към обичайните си навици. Опитваше се да запази хладнокръвие и се мъчеше да се успокои: ако престъпникът лъже, че е видял някого да излиза тичешком от къщата, а всъщност е видял снимката във вестника, спокойно може да избере един от другите трима и да го опише при съставянето на портрета.
Докато не разбере накъде отиват нещата, най-добре да стои далеч от склада. Марая и Лилиан ще поживеят още малко, така излиза. Но дори портретът да прилича на него и да го повикат отново в полицията, пак няма да има достатъчно доказателства. за да го арестуват. Просто ще се превърне в човек, когото да държат под око. Но и да го следят, няма да им помогне. Изобщо не възнамеряваше да приближи склада, докато не си изясни накъде отиват нещата.
И можеше да чака и седмици.
≈ 76 ≈
След като разговаря с Лойд Скот, детектив Бенет се обади на съдия Браун и получи разрешение да се проследи местонахождението на мобилния телефон на Марая, както и да му дадат разпечатки на входящите и изходящите разговори не само от мобилния, но и от стационарния телефон в дома на родителите й.
— Съдия Браун, съществува голяма вероятност Марая Лайънс да е изчезнала – обясни той. – Трябва да разбера с кого е говорила през последните пет дни, нужен ми е достъп до телефона й и през следващите пет дни, за да засека кой ще й звъни.
После се свърза с телефонния оператор. Оттам му обещаха:
— Веднага се захващаме, сър.
Десет минути по-късно Саймън разполагаше с местонахождението на издирвания мобилен телефон.
— Детектив Бенет, сигналът идва от място в непосредствена близост с мотел „Рейнс“, преди моста на магистралата.
Рита Родригес наблюдаваше изражението на Саймън и разбра, че е получил лоша новина.
— Натъкнахме се на сериозен проблем – обясни той. – Сигналът идва от мотел „Рейнс“. Мястото е пълна съборетина. Ще стигнем там за десет минути. Хайде.
Подкараха по магистралата с включена сирена и скоро откриха колата на Марая. Шофьорската врата беше леко открехната. На седалката се виждаше дамска чанта. Докато отваряха вратата внимателно, за да съхранят отпечатъците от пръсти, ако има такива, от чантата се чу звъненето на мобилен телефон.
Саймън извади апарата и погледна кой се обажда. Беше Ричард Калахан. Бързо провери паметта и видя, че това е четвъртото му позвъняване през последните два часа. Имаше две обаждания от къщата на семейство Лайънс, явно от икономката, и други две обаждания през последния час от Алвира Мийхан.
Преди два дни, когато Лилиан Стюарт изчезна, Ричард Калахан твърдеше, че цял ден се е опитвал да се свърже с нея, сети се Саймън. Явно отново прикриваше следите си.