На паркинга не се бавиха много-много, та да се надиша на чист въздух, а бързо го отведоха с асансьора в стая, където някакъв мъж седеше пред компютър.
— Господин Грубер, аз съм детектив Хауард Уошингтън – представи се той. – Ще работим заедно, за да съставим портрета.
— Наричай ме Уоли. Хауи – насърчи го Грубер.
Уошингтън се направи, че не го е чул.
— Моля седнете, господин Грубер. Ще ви обясня какво точно ще правим. Длъжен съм да ви информирам, че всички наши действия и разговори ще се записват. Първо ще ви разпитам, за да направите подробно описание на човека, когото твърдите, че сте видели. После, с помощта на компютъра, ще ви покажа различни части от лицето, например чело, очи, нос, брадичка, както и цялостна форма на главата и евентуално на брада.
— Няма нужда от брада, Хауи. Беше голобрад. – Уоли се настани до Уошингтън и се облегна свойски на стола. – Нямам нищо против едно кафенце. Без мляко, с две бучки захар.
Саймън Бенет и Рита Родригес тъкмо влизаха в стаята. Кръвта на Саймън направо възвря, като чу безцеремонния тон на Грубер. Усети как Рита слага ръка върху рамото му, за да го успокои. С радост би фраснал този тип, помисли си.
— Ще започна с конкретни въпроси за видения от вас човек. Ще си водя бележки, докато говорите. Започвам с предварителен въпросник.
И последва: „мъж или жена“, „цвят на кожата“, „приблизителна възраст“, „приблизителен ръст и килограми“…
Детектив Уошингтън изчерпа въпросника и започна да съставя различни образи на монитора.
Уоли клатеше глава, но внезапно се обади:
— Стой. Така изглеждаше косата му, когато свали шала. Точно такава беше.
Саймън Бенет и Рита Родригес се спогледаха. От описанието на Уоли те вече знаеха как ще изглежда бъдещият портрет. Един въпрос измъчваше и двамата: къде и кога Грубер е виждал това лице. Дали в нощта, когато е бил застрелян професор Лайънс, или на снимката във вестника след смъртта му?
Изчакаха, докато Уоли Грубер, загледан в изображението на монитора, не заяви на детектив Уошингтън:
— Чудесно се справи, Хауи. Това е той.
Саймън и Рита се вторачиха в екрана.
— Все едно Грег Пиърсън е позирал за портрета – отбеляза тя, а колегата й кимна в знак на съгласие.
≈ 79 ≈
Алвира звънна на Лойд да му съобщи, че Марая е изчезнала, бързо взе душ, облече се и остави недоядения кроасан в чинията. Сърцето й биеше лудо, докато гълташе витамините си и нанасяше лек грим. Миг преди да излезе, се обади Лойд – били открили колата на Марая.
— Тръгнал съм към прокуратурата – добави той. – Онзи тип Грубер трябва вече да е там. Ако не лъже, животът на Марая зависи от описанието, което е направил.
— Лойд, имам си своите подозрения – призна Алвира. – От вчера съм деветдесет и девет процента сигурна в правотата си. Албърт Уест казал на детективите, че Чарлс Майкълсън се опитва да продаде пергамента. Аз обаче притиснах Албърт да звънне на източника си и онзи признал, че информацията била от анонимно обаждане. Значи някой е искал да натопи Майкълсън. Мен ако питаш, Чарлс и Албърт не са намесени. Остават Ричард Калахан и Грег Пиърсън. Интуицията ми подсказва, че Ричард не е убиец. Криеше нещо, усещах го, но поразмислих и направо стана очевадно: понеже е ужасно влюбен в Марая, той е готов да похарчи по-голямата част от парите си, за да върне пергамента. Така че, без да съм сто процента сигурна, докато не видя портрета, остава единствено Грег Пиърсън.
— Алвира, почакай. Аз съм защитникът на Катлийн. С изключение на Марая едва ли друг иска повече от мен истинският убиец да бъде заловен. Ала дори всичките ти умозаключения да са верни, отсега ще ти кажа, че няма съд, който да осъди Грег Пиърс, като се позове единствено на портрета, съставен от Уоли Грубер.
— Съгласна съм с теб. Но той все някъде държи пергамента. Не е глупак, за да го остави в апартамента си, в офиса или в трезор. Ако обаче реши, че Грубер е описал друг човек, вероятно ще се успокои достатъчно, за да отиде там, където крие пергамента. А вече и детективите са почти сигурни, че когато е взела метрото, Лилиан е носела пергамента. Явно е отивала да се срещне с някого. Според мен – с Грег. Помисли. Възможно е Рори да го е пуснала в къщата онази нощ. Знаела е къде Джонатан държи пистолета. Рори може да го е извадила и да го е оставила на удобно за него място. Все пак има престъпно минало. Допусни, че Грег е разбрал за това и я е заплашил, че ще я издаде, ако не му сътрудничи. А после се е отървал от нея, защото се е превърнала в заплаха за него.