— Алвира, в думите ти има логика, но защо ще отвлича Марая? – попита Лойд.
— Защото е луд по нея, а беше наясно, че Марая е влюбена в Ричард. Виждах как Грег ревнува. Към мъката, че е отхвърлен, прибави ужаса му, че ще бъде разпознат по портрета. Всичко накуп го е накарало да превърти. Според мен единственият начин да открием Марая е да накараме Грег Пиърсън да повярва, че съставеният портрет е на друг. Тогава той със сигурност ще се издаде, като ни отведе до скривалището си. – Алвира си пое въздух, защото се бе задъхала. Помълча за миг-два да се съвземе и продължи: – Ще говоря със Саймън Бенет. Ако портретът е на Грег; Саймън просто ще трябва да го подведе, че е извън подозрение. А после остава само да го следят неотлъчно.
— Виж, съмнявам се, че детектив Бенет ще ти съобщи кой е на портрета. На мен обаче ще каже, тъй като съм защитник на Катлийн. Ще му предам всичките ти предположения и веднага ще ти звънна.
— Моля те, накарай го да разбере, че ако Марая е жива, това е единственият начин да бъде спасена.
Уили оправяше леглото и бе чул част от телефонния разговор. Когато тя затвори, се обърна към съпругата си:
— Скъпа, ти разреши случая, струва ми се. Дано се вслушат в думите ти. Звучат ми напълно логично. Никога не съм го споменавал, но когато сме били на вечеря у Джонатан, ми е правило впечатление, че Грег винаги се е държал сякаш другите знаят за древността много повече от него. От няколко негови изказвания обаче си пролича, че има твърде голяма ерудиция. Значително по-голяма, отколкото твърдеше.
— Аз пък си мислех колко ужасно ще бъде за Катлийн, ако Марая изчезне – притесни се Алвира. – Дори с алцхаймера си все някога ще го проумее и това ще я довърши.
Уили погледна съпругата си загрижено. Топлите му сини очи бяха пълни със съчувствие.
— Скъпа – подхвана плахо той, – все пак е доста вероятно да чуем тъжна новина за Марая…
— Не го вярвам! – възрази Алвира разпалено. – Уили, не го вярвам.
Той отиде бързо при нея и я прегърна.
— Успокой се, скъпа. Успокой се.
Позвъняването на телефона сепна и двамата. Беше портиерът.
— Господин Ричард Калахан е тук. Иска да ви види веднага.
— Пусии го, Тони. Благодаря.
Докато чакаха появата на Ричард, телефонът отново звънна. Този път се обаждаше Лойд Скот.
— Алвира, оказа се права. В прокуратурата съм и видях портрета. Почти точно копие на Грег Пиърсън е. Говорих със Саймън Бенет. Приема твоето предложение като най-добро. По това време Пиърсън е в офиса си. Бенет ще му звънне след половин час, когато се увери, че нюйоркските му колеги са готови да го проследят.
≈ 80 ≈
В дванайсет без петнайсет телефонът в офиса на Грег Пиърсън звънна.
— Търси ви детектив Саймън Бенет, сър – уведоми го секретарката.
С изпотени длани и силно притеснен, Грег вдигна телефона. Нима Бенет ще го привика на разпит?
— Добро утро, господин Пиърсън – поздрави Бенет. – Извинете за безпокойството.
— Няма нищо – отвърна Грег.
Държи се доста дружелюбно, отбеляза наум.
— Господин Пиърсън, много е важно да се свържа незабавно с професор Майкълсън. Не отговаря нито на стационарния, нито на мобилния телефон, а не е нито вкъщи, нито в университета. Свързвам се с всичките му приятели, за да го открия. Случайно да сте говорили с него наскоро или да е споменал, че възнамерява да пътува?
Огромна вълна на облекчение заля Грег Пиърсън. Онзи никаквец Грубер изобщо не го е видял. Попаднал е на общата снимка във вестника и е избрал Чарлс. А има и голяма вероятност Албърт да е казал на Бенет, че Чарлс търси купувач за пергамента. Анонимното обаждане до Дезмънд Роджърс свърши работа.
Отново го обзе усещането за пълен контрол върху нещата; да, той е господар на Вселената. С любезен тон отвърна:
— Опасявам се, че не мога да ви помогна, детектив Бенет. Не съм говорил е Чарлс от вечерята в дома на Марая във вторник, когато вие и детектив Родригес наминахте.
— Благодаря, господин Пиърсън. Ако обаче се чуете с професор Майкълсън, ще съм ви благодарен да му предадете, че чакам да ми звънне.
— Разбира се, детективе, но се съмнявам Чарлс да ме потърси. Свързваше ни общият ни приятел Джонатан Лайънс и участието в неговите археологически разкопки.
— Ясно. Мисля, че ви дадох визитка, но ако не ви е подръка, ще ви помоля да си запишете номера на мобилния ми телефон.
— Добре.
Грег взе писалка, записа номера, сбогува се любезно с Бенет и затвори. Пое дълбоко въздух и се изправи.