Време е да посети дамите и да се сбогува с тях, реши той и се усмихна.
А защо и да не ги почерпи един обяд преди това?
≈ 81 ≈
— Сигурно навсякъде гъмжи от неуниформени полицаи – предположи Алвира. – Ме поисках разрешение ние да проследим Грег; защото положително щяха да откажат. Но как да седя вкъщи в такъв момент?
Бяха в колата, паркирана на забранено място на Западна 57-ма улица, на метри от входа на сградата, където на десетия етаж се помещаваше офисът на Грег Ричард с пребледняло лице и напрегнато изражение седеше на предната седалка до Уили. Алвира беше отзад.
— Скъпа, всеки момент ще ме изгонят оттук – предупреди я Уили.
— В такъв случай Ричард ще слезе и ще наблюдава входа – реши Алвира. – А ние ще обиколим квартала. Ако междувременно Грег излезе. Ричард ще го проследи и ще се свърже с нас.
— Скъпа, ако Грег забележи Ричард, няма да се отправи към скривалището си.
— С качулката на суитшърта, който му даде, и с тъмните очила, покриващи половината му лице, Грег няма начин да го познае, ако не е на метър от него.
— Дори да вземе метрото, ще направя всичко възможно да не ме види – увери ги Ричард с ледено спокоен тон.
— Все за това мисля – затюхка се Алвира. – Ако не бях изгубила следите на Лилиан онзи ден. Марая нямаше да изчезне. Как да си простя… Ето го!
Тримата се загледаха как Грег Пиърсън излиза от сградата, тръгва към ъгъла и свива по Бродуей. Ричард изскочи от колата.
— Може да е тръгнал към метрото – обясни той.
Уили запали колата, но докато стигнат до ъгъла, светна червено.
— Господи, дано не го загуби – простена Алвира.
Най-после потеглиха. В това време Ричард сви по 56-а улица и тръгна на запад.
— Не мога да карам след него – оплака се Уили. – Улицата е еднопосочна. Ще свия по 55-а и да се надяваме, че ще го пресрещнем.
Телефонът на Алвира иззвъня. Обаждаше се Ричард.
— На половин пряка съм от него. Още се придвижва пеша.
— Не затваряй – нареди Алвира.
Уили направи маневрата по 55-а улица, настигна Ричард и подкара почти успоредно с него.
— Пресича Осмо авеню… Девето авеню… Десето… – говореше Ричард. – Влиза в закусвалня за бързо хранене. Изчакайте.
След малко им съобщи, че Грег е излязъл от закусвалнята с кафяв книжен плик в ръка.
— Изглежда тежичък – добави той с надежда. – На срещуположната страна на улицата има гараж. Влиза в него.
— Ще завием надясно по Единайсето авеню, ще се върнем по 56-а улица и ще те вземем оттам.
Три минути по-късно свиха по 56-а улица. Ричард ги изчакваше, снишил се зад две паркирани коли. В този момент от гаража излезе стара черна кола. Грег седеше зад волана. Сви наляво по улицата, а Ричард бързо се качи при семейство Мийхан.
— Кара друга кола! – възкликна Алвира.
Като внимаваха винаги да има по няколко коли между тях и Грег, те го последваха към долен Манхатън, после до Саут Стрийт в района на моста „Уилямсбърг“. Грег сви в неприветлива улица, опасана от запуснати складове.
— Внимавай. Не се приближавай много предупреди Ричард Уили.
Уили спря колата.
— Едва ли отива далеч. Улицата е задънена. Познавам района. Като гимназист работех тук като хамалин. Тогава складовете се използваха.
Видяха как черната кола стигна до края на улицата и зави надясно. Уили се придвижи напред, но спря, преди да стигне ъгъла.
Ричард слезе и надникна да види къде ще отиде Грег; Бързо се върна и подкани:
— Тръгвай, Уили. Отваря вратата на гараж. Не допускай да ни остави отвън.
Уили натисна газта. Със свистене на гумите колата взе завоя. Насочиха се към гаража, където потъна черната кола. Вратата вече бавно се спускаше.
Алвира изпищя, когато ръбът на металната врата се опря в тавана на техния автомобил и продължи да се спуска надолу. Бързо отвориха вратите и успяха да излязат, преди да бъдат заклещени в премазаното возило. Тежката врата на гаража остана на метър вдигната от земята, защото колата й пречеше да се затвори. В този момент чуха да се приближават тичащи стъпки.
— Полиция! – извика някой. – Спрете!
Ричард вече беше вътре, пропълзял през зейналия отвор.
— Не влизайте – спря един от полицаите Алвира и Уили, които се готвеха да го последват. – Това е заповед. Стойте отвън!
≈ 82 ≈
Озона се горе, асансьорът се издигна: подът му се изравни с тавана на партера, преди да успеят да го спрат. Колко време ще им отнеме да намерят бутона, с който се вика асансьорът? Няма да е дълго, помисли си, никак даже.
Детективът прояви достатъчно съобразителност да го подведе, за да реши, че е в безопасност.