Стоя до леглото й, когато я откараха в болницата, за да почистят и зашият болезнената рана на главата й; беше неотлъчно до нея и през последвалите седмици.
— Никога повече няма да се отделя от теб – бе я уверил той.
Осъдиха Уоли Грубер на пет години затвор. Питър Джоунс, новият главен прокурор, предварително се допита до Марая. Лойд и Лиза Скот дали прокуратурата да прояви снизхождение. Те се съгласиха с това намаляване на присъдата, която иначе щеше да е три пъти по-голяма.
— Не го направи от добро сърце, но все пак спаси мама да не прекара остатъка от живота си в психиатрична клиника – обясни решението си Марая.
Със съдебно споразумение, пак с участието на Марая, осъдиха Лилиан само да положи обществено полезен труд за опита й да продаде крадена собственост. Съдията се съгласи, че след преживения ужас няма нужда от по-голямо наказание.
По ирония на съдбата се оказа, че когато Грег е пуснал слуха за желанието на Чарлс да намери купувач за пергамента, той не е бил далеч от истината. Джонатан наистина му го бе показал и нещо повече – съобщил му бе, че е у Лилиан на съхранение. След смъртта на Джонатан Чарлс й бе звъннал с предложение да намери купувач на черния пазар, а двамата щели да си разделят печалбата.
Марая и Ричард напуснаха къщата и се отправиха към паркираната на алеята кола.
— Ще бъде приятна вечер с майка ти и баща ти – каза тя. – Вече ги чувствам като свое семейство.
— Такива са, Марая – усмихна й се Ричард. – И не забравяй, колкото и да се гордееха с мен, когато постъпих в семинарията, знам, че нямат търпение да ги дарим с внуци. Така и ще направим.
Алвира и Уили се приготвяха за вечерята у родителите на Ричард.
— Скъпи, не сме виждали Марая и Ричард от шест седмици – пресметна тя, докато си вземаше палтото.
— Вярно. Тогава бяхме с отец Ейдън и семейство Скот в ресторант „Ниърис“. И на мен вече ми липсват.
— Навярно й е трудно – въздъхна Алвира. – Днес за последен път е била в дома от детството си. Вероятно се е натъжила. Но се радвам, че след сватбата ще се преместят в новия хубав апартамент. Ще бъдат щастливи там, сигурна съм.
Когато пристигнаха на вечерята, силно прегърнаха Ричард и Марая. През няколкото минути, които си позволиха да посветят на преживения ужас Алвира сподели, че въпреки цялата трагедия, когато е докоснала свещения пергамент, е усетила, че държи нещо изключително и чудотворно.
— Така е, Алвира – съгласи се Марая. – А най-прекрасното е, че той отново е във Ватиканската библиотека, където му е мястото. Сега татко може да почива в мир.
ОТ СЪЩИЯ АВТОР
Вик в нощта; Две малки момиченца в синьо; Дневникът на един убиец; Домът на малката; Лизи Момиченцето на татко; Не плачи, любима; Нощта на бухала; Отвличане по Коледа; Пак ще се срещнем; Песента от параклиса; Преди да кажа сбогом; Тук и отново; Черни рози; Къде си сега?; Къщата на спомените; Сърце назаем; Сянката на твоята усмивка; Сама срещу всички
Mary Higgins Clark – The Lost Years (2012)
Мери Хигинс Кларк – Изгубените години
Книга 9 от поредицата „Алвира и Уили“
Американска, първо издание.
Превод: Иванча Божинова (2012)
Редактор Мария Василева
Корица „Megachrom“
Комп. обработка: Десислава Петкова
Издател: ИК „Бард“ (2012)
ISBN 978-954-655-326-3
Сканиране: muni62
Разпознаване, корекция и форматиране: MiroD54
