Ако бе по-голяма, Мари Анж може би щеше да осъзнае, че Карол Колинс всъщност бе една тъжна жена. Беше нещастна, озлобена от живота и безсърдечна, но най-вече беше тъжна. Животът е бил несправедлив към нея. Беше я осакатил в най-ранните й и красиви години и бе отнел съпруга й няколко лета по-късно. В този живот сигурно бе имало много малко радост и затова тя не можеше да предложи радост на никого. Не беше изживявала това прекрасно чувство и не бе научена да дарява другите с него.
— Ще те събудя, когато стана — предупреди я лелята, а детето се зачуди кога ли ще бъде това, но не посмя да попита. — Ще ми помогнеш да приготвим закуската.
— Благодаря — прошепна едва чуто Мари Анж. Очите й плуваха в сълзи, но старата жена очевидно не ги забелязваше. Тя се завъртя с инвалидната си количка, а Мари Анж затвори вратата след нея, седна на леглото и безутешно заплака.
След доста време стана, оправи постелята си, после отвори куфарите, разрови ги и намери нощничката си, перфектно сгъната от Софи. Нощничката беше много красива, от най-фин памук и с нежна бродерия, която Софи бе извезала със старите си набръчкани ръце. Всъщност и всичко останало, което имаше, закупено от Париж, беше красиво и скъпо. Мари Анж си помисли, че Карол Колинс едва ли някога е виждала подобни неща, но и едва ли би се интересувала от тях.
Легна в студеното легло и остана дълго време будна в мрака, чудейки се какво ужасно нещо, какъв непростим грях бе извършила в живота си, че съдбата така я наказваше. Робер и родителите й вече ги нямаше. Бяха си отишли, а след тях и Софи, и сега тя бе съвсем сама с тази ужасна стара жена, в това враждебно, чуждо и мрачно място. Единственото, което искаше, докато лежеше в негостоприемното легло тази нощ, заслушана в непознатите звуци отвън, бе през онзи ден родителите й да я бяха взели заедно с Робер в пътуването си към Париж. Сега нямаше да е сама и всички щяха да бъдат заедно.
Глава 3
Когато на другата сутрин Карол отиде да събуди Мари Анж, беше съвсем тъмно. Тя застана в инвалидната количка на прага на стаята като зловещо привидение. Извика й отсечено да става, след което рязко обърна количката и със скрибуцане се упъти към кухнята. Пет минути по-късно със сънени очи и невчесана, Мари Анж също слезе долу. Беше пет и половина сутринта.
— Тук ставаме рано, Мари — рече лелята, изпускайки втората част от името й като нещо съвсем естествено.
След минута мълчание детето я погледна и произнесе съвсем ясно и категорично.
— Аз се казвам Мари Анж. — Акцентът й може би някои биха определили като очарователен, но не и Карол. За нея този префърцунен изговор само й напомняше колко глупава е племенницата й, а освен това второто име беше нещо, което звучеше прекалено претенциозно и изтънчено. Не беше за тук.
— За мен Мари е съвсем достатъчно — отвърна лелята, като постави на масата бутилка мляко, комат хляб и буркан сладко. Това беше закуската. — Можеш да препечеш няколко филийки, ако искаш — посочи с ръка един допотопен, ръждясал тостер в ъгъла.
Мари Анж мълчаливо постави две тънки филийки хляб в него, надявайки се, че може би ще има яйца и шунка, каквато закуска й приготвяше Софи, или поне праскови от градината. Когато филийките бяха готови, Карол безцеремонно взе едната и я намаза със сладко, без да сложи масло дори, а другата постави пред Мари, след което прибра хляба. Беше напълно ясно, че закуската в тази къща е оскъдна, а Мари Анж бе страшно гладна.
— Днес Том ще те разведе навсякъде и ще ти покаже работата, която ще вършиш. Отсега нататък, когато станеш сутрин, ще си оправяш леглото, ще идваш тук и ще приготвяш закуска за двете ни. Както ти показах. След това ще си свършиш работата във фермата, преди да отидеш на училище. Ако не го правиш — лелята я погледна строго, — няма причини да оставаш тук и можеш да отидеш веднага в дома за сираци в нашия щат. Има такъв във Форт Додж. Но тук ще ти бъде много по-добре, така че не си мисли как да се измъкнеш от задълженията си или да не работиш за мен. Няма начин, ако искаш да останеш тук.