— Не ставай глупава — рече й по-късно Били, когато тя сподели за разговора.
И двамата бяха съвсем трезви и сериозни. Останаха на верандата да си говорят, след като всички отидоха да си легнат. Беше студено и мразовито, но те бяха добре облечени и увити с шалове. Гледаха обсипаното със звезди небе и бъбреха.
— Сестра ми не знае какво говори. Ти не си ме провалила, дори напротив — помогна ми. Пък и знаеш ли кравите обичат да им говоря на френски. Смятам да напиша статия за това. Кълна ти се, че животните дават повече мляко, ако им говоря на френски, когато ги доя. — Той й се усмихна и те се хванаха за ръце както някога. В този жест имаше нещо много топло и успокояващо.
— Ти все пак трябва да се ожениш за някое момиче — започна да разсъждава практично Мари Анж, но в гласа й се прокрадна тъжна нотка. И двамата знаеха, че някой ден животът ще ги раздели, но все още не бяха готови за това.
— Може би никога няма да се оженя — рече просто Били. — Не съм сигурен дали въобще го искам. — Премълча, че иска да се ожени за нея. И двамата го знаеха, но щом не можеше… Приятелството им бе чисто и дълбоко и не можеха и да си помислят, че е възможно да намерят подобно чувство у някой друг партньор.
Мари Анж не искаше никой друг въобще. Тя харесваше живота си, споделяше всички свои тайни и надежди, сънища и мечти с Били. Но все още беше твърдо решена да не помрачава приятелството им с любовна връзка.
— Не искаш ли да имаш деца? — попита го тя, изненадана от думите му, макар да знаеше причината.
— Може би. А може би не. Не знам. Но със сигурност ще имам много племенници и племеннички. Те ще ме подлудяват достатъчно, така че едва ли ще чувствам необходимост от собствени деца. — Погледна я сериозно, докато го изричаше. Единственото, което наистина искаше на този свят, бе да бъде с нея и не можеше да понесе мисълта някой да му попречи. — Ти ще имаш деца някой ден. Сигурен съм. И ще бъдеш чудесна майка.
— Дори не мога да си го представя — отвърна съвсем искрено Мари Анж. Почти не можеше да си спомни какво означава да имаш истинско семейство, както когато родителите и брат й бяха живи. За семейната атмосфера й напомняха само посещенията в къщата на Били. Обичаше да ходи у тях, да седи с него, да чувства и споделя обичта и привързаността на членовете на фамилията, но това все пак бяха чужди хора. По принцип и във всяко едно отношение Мари Анж се чувстваше много самотна.
Говориха до късно през нощта. Тя остана да преспи в тяхната къща, като легна в леглото на една от сестрите му. А на следващата сутрин отиде в болницата, за да види леля си. Възстановяването й вървеше бавно и мъчително. Оставаше още цял месец, докато я изпишат, и поне два, докато станеше от леглото. Отсега нататък бе малко вероятно да се държи отново тиранично или заплашително. Слабостта й ставаше все по-видима и дори силната й воля не можеше да надделее над слабата плът. С една дума изглеждаше доста безпомощна и смачкана. Мари Анж правеше всичко възможно да се грижи за нея, но двете рядко си говореха откровено, нито отношенията им бяха сърдечни, така че грижите бяха продиктувани повече от чувство за роднински дълг, отколкото от някакви чувства.
В началото на лятото Карол бе станала на осемдесет години, малко преди Мари Анж да навърши двадесет и една. За старицата бе голям удар, когато Том обяви, че напуска и се мести в Аризона, за да бъде по-близо до жена си. Тя бе отишла там при родителите си, вече цяла година живееше там и се грижеше за тях и й беше тежко сама.
— Стари хора като тях трябва да бъдат изпращани в старчески домове — обяви Карол, когато Мари Анж й съобщи за решението на Том. Всъщност беше объркана, макар че опита да го скрие, като прецени, че такива като Том могат да се намерят под път и над път. С лопата да ги ринеш.
Дългогодишният работник им бе препоръчал един свой племенник, който да го замести в работата, но чепатата Карол не харесваше момчето. Мари Анж искрено съжаляваше, че Том ги напуска. Възрастният човек винаги бе внимателен към нея, съчувстваше й и се държеше приятелски.
Това лято Мари Анж работеше на пълен работен ден, за да събере повече пари за колежа, и почти нямаше свободно време, което да прекара с Били, който отново си бе хванал приятелка. Този път й се стори, че нещата може да станат по-сериозни, ако той позволи. Момичето беше мило и много влюбено, освен това много красиво. Беше от тяхното училище, един клас след тях, бяха съседи и семействата им се познаваха от години. Можеха да имат много добър живот заедно. Освен това Били вече бе на двадесет и две и готов за брак. Беше се дипломирал в гимназията преди три години, преди година бе завършил и разширените курсове по земеделие и работеше здравата във фермата на баща си. И като много други момчета, които работеха във ферми от ранните си детски години, поемайки всички отговорности и тежести, бе възмъжал много рано.