Бернар я заведе в „Лукас Картон“ на вечеря и „При Лоран“ на другия ден на обяд, а тя му разказа за посещението си в Сорбоната и за колебанието си какво да прави. Той я помоли да се върне в Шато де Мармутон с него, поне за няколко дни, и след като настоява достатъчно дълго и убедително, тя събра багажа си и тръгна. Беше върнала взетата под наем кола, затова пътуваха с неговата. Мари Анж се изненада колко й е приятно с него, как се наслаждава на компанията му и колко много неща имат да си кажат двамата. Не се измориха да си приказват, обсъждаха всевъзможни теми и когато пристигнаха в Шато де Мармутон, тя имаше чувството, че се завръща у дома си след дълго отсъствие.
Този път младото момиче остана една седмица и с всеки изминал ден двамата с Бернар ставаха все по-близки и по-близки. Разхождаха се по поляните, в гората и прекарваха часове наред заедно.
Беше почти краят на месеца, когато се върнаха в Париж. Тя отседна в хотел, а Бернар си отиде у дома, но дойде да я посети. И отново бяха постоянно заедно. Хранеха се по ресторанти и правеха дълги разходки в Болонския лес. Мари Анж бе изключително спокойна с него, така както се бе чувствала в компанията на Били. Да, освен Били от Айова Бернар също беше станал неин приятел. Единственото нещо, за което се безпокоеше, бе, че не знаеше какво решение да вземе за следването. Не беше сигурна какво иска да направи. Дали да се върне в Айова, или да остане в Париж.
Двамата седяха в градината на Тюйлери, когато Бернар подхвана тази тема.
— Имам страхотна идея. Нещо, което трябва да направиш, преди да вземеш окончателно решение — рече й загадъчно той. Тя нямаше представа за какво говори и беше удивена, когато й предложи да замине за Лондон заедно с него. Имал някаква работа там. — Ще ходим на театър, ще вечеряме в „Харис бар“, ще танцуваме в „Анабелс“. Ще ти хареса. Нали не си ходила в Англия? Ще видиш, че там е чудесно. След това можем да се върнем в Шато де Мармутон за уикенда и тогава ще вземеш решение какво да правиш.
Усети, че в живота й настъпва пълен обрат. А те дори не бяха любовници, бяха само приятели.
В края на краищата, понеже се чувстваше толкова добре и приятно с него, Мари Анж отиде в Лондон. Взеха отделни стаи в хотел „Кларидж“ и излизаха всяка вечер. Харесаха й хората, с които се срещаха, бе очарована от местата, на които ходеха, от пиесите и мюзиклите, които гледаха. Прекараха прекрасно. Ходиха да пазаруват антикварни предмети за Шато де Мармутон. Посетиха и търг в „Сотби“ с тази цел. Но сега Мари Анж не се обади на Били, за да му каже къде е. Беше сигурна, че няма да я разбере. И макар да знаеше, че животът, който води в момента, е временен и в известен смисъл неразумен, той й харесваше. А Бернар се държеше безупречно. Нито веднъж не й посегна, дори не направи неприличен намек и очевидно я уважаваше. Бяха само приятели до нощта, когато отидоха да танцуват в „Анабелс“. След танца той се наведе и нежно я целуна по устните. Тя не можеше да откъсне очи от него и се чудеше какво означава тази целувка. Нямаше приятелка или някой близък човек, с когото да сподели вълнението си. Не можеше да се обади на Били. Интуитивно чувстваше, че той ще я упрекне и няма да я разбере.
Но Бернар изясни всичко, когато се върнаха в Шато де Мармутон. Докато се разхождаха ръка за ръка из гората, Мари Анж почувства, че поведението му е променено.
— Мари Анж, влюбих се в теб — заговори Бернар с тих и сериозен глас. — Подобно нещо не ми се е случвало след смъртта на жена ми. Не искам да те нараня, нито да те обидя. — Тя вдигна очи, сърцето й се сви болезнено и осъзна, че всъщност с него са станали повече от приятели. — Греховно ли ти звучи? Притеснявам ли те? — попита я тревожно той. — Знам, че съм прекалено възрастен за теб. Нямам право да се намесвам в живота ти, нито да ти преча, особено ако искаш да се завърнеш в Америка. Но открих и осъзнах, че единственото нещо, което искам, е да бъда с теб. Ти какво мислиш? Какво, чувстваш?
— Трогната съм — отвърна сериозно Мари Анж. — Не съм допускала, че може да имаш подобни чувства към мен, Бернар. — Той бе толкова умен, начетен и щедър и тя бе поласкана от любовта му към нея, радваше се, че е започнала да означава нещо повече за него. Никога не бе си позволила да си помисли подобно нещо, защото смяташе, че са само приятели. Но Бернар бе отворил не само дома си, но и сърцето си за нея. Тя бе влязла в живота му, бе останала в замъка, а сега сама не искаше да си тръгва. Чудеше се дали това е животът, отреден от съдбата, и дали Бернар е мъжът, с когото да го сподели.