Но Мари Анж бе толкова луда от любов по Бернар, че сега в живота й той бе единственият и най-силният двигател. Беше завъртял главата й за нула време и тя бе безнадеждно влюбена в него.
— Така е. Бяхме приятели, но нещата се промениха — отговори Мари Анж съчувствено. Не бе очаквала, че Били ще се разстрои до такава степен.
— Очевидно! Слушай, момиче! Не бързай! Просто изчакай малко и виж дали чувствата ти са истински. Та ти току-що пристигна там, емоционално си объркана. Посещението ти в замъка… Спомени от детството… Сигурно ти е дошло в повече. — Той се опитваше да я накара да мисли разумно.
— Не, не е така — настоя тя.
Били не смееше да я попита дали вече е спала този мъж, но предполагаше, че е така. Беше направо съкрушен след разговора си с нея, но знаеше, че не може да направи нищо. Мари Анж щеше да се омъжи за един абсолютно непознат човек, мислеше си той, при това, защото този човек живееше в замъка на баща й. Пък и беше граф. Почувства се ужасно безпомощен. Но не можеше да направи нищо.
— С кого говори? — попита я Бернар, когато тя затвори телефона.
— С моя най-добър приятел в Америка. — Тя се усмихна измъчено. — Мисли, че съм си загубила ума. — Много й беше жал за Били и съжаляваше, че го бе разстроила така, но бе напълно сигурна в Бернар, в любовта му към нея и в своите чувства към него.
— Аз също — засмя се Бернар. — Сигурно е заразително.
— Какво каза свещеникът? — попита Мари Анж. Тя не се тревожеше за думите, които й наговори Били. Той подозираше Бернар и това бе разбираемо, но времето щеше да покаже, че приятелят й греши. Все пак трябваше да му каже, че ще се омъжи за Бернар. Той беше най-добрият й приятел, беше й като брат. В края на разговора им я бе помолил да го държи в течение, ако вземе друго решение, пък дори и да не вземе. Обеща, че винаги ще остане неин приятел каквото и да се случи и ще бъде насреща. Но въпреки че го обичаше много, Мари Анж смяташе, че няма да има нужда от него. Беше напълно погълната от Бернар, от новия живот, който я очакваше, и се чудеше какво ли ще си помислят неговите приятели, когато разберат за сватбата им. Бернар обаче явно не се тревожеше за това. И двамата бяха напълно сигурни, че предприемат най-правилната стъпка.
— Свещеникът каза, че ще трябва първо да сключим граждански брак в кметството. Утре, в петък. След това ще ни венчае в църквата. Ще обяви имената ни още днес и ще съкрати малко периода на изчакване. Как ти звучи, госпожо графиньо? Мари Анж съвсем бе забравила за титлата му. Щеше да бъде графиня. Преди няколко месеца беше робиня на леля Карол, а ето че най-неочаквано бе станала наследница на приказно състояние и сега се женеше за граф, който я обожаваше, когото и тя обожаваше и който щеше да й върне родния дом Мармутон. Главата й бе напълно замаяна и продължаваше да се върти, когато на другия ден отидоха в кметството, за да сключат брак. А ден след това тя застана в малката църква на територията на замъка и стана жена на Бернар пред очите на Бог. Свидетели на церемонията бяха мадам Фурние и Ален. Старата жена плака през цялото време, благодарейки на Господ, че Мари Анж най-сетне се е завърнала.
— Обичам те, скъпа — произнесе тържествено Бернар и я целуна така пламенно, че и свещеникът се усмихна. Бяха хубава двойка, граф и графиня Дьо Бошан.
След церемонията пиха шампанско със свещеника, мадам Фурние и Ален. После всички си тръгнаха, а Бернар я грабна на ръце и я отнесе по стълбите на замъка до гостната стая, която той използваше за спалня. Положи я внимателно на леглото, както бе облечена в прекрасната бяла атлазена рокля. Погали с ръка златисторусата й коса и я целуна отново.
— Обожавам те — прошепна той.
Мари Анж го целуна, неспособна да повярва на щастието, което я бе сполетяло. Бернар я съблече нежно и докато се любиха през нощта, тя безмълвно се молеше да бъде достойна майка на детето му.
Глава 9
Тяхната първа Коледа в замъка беше направо божествена. Бернар я обгръщаше с толкова любов, и внимание, че хората се усмихваха, когато ги видеха заедно. А да живее отново в къщата на своето детство, да посрещне Коледа в дома, където бе родена, беше най-прекрасната сбъдната мечта. Оживяваха спомените. Някои хубави, други тъжни, но не я измъчваха колкото преди, защото сега Бернар беше с нея. Мари Анж се обади на Били на Бъдни вечер. Той беше щастлив за нея, но все още се тревожеше, че не познава достатъчно съпруга си и се е омъжила прекалено набързо и импулсивно. Но тя го увери, че е взела най-правилното решение и че никога в живота си не е била толкова щастлива.