Мари Анж видя, че предприемачът изглеждаше объркан и явно се чувстваше неудобно. Очевидно нещо се въртеше в главата му и когато тя го попита за какво мисли, той изплю камъчето.
Оказа се, че откакто е започната работата, сметките не са плащани, включително и надниците на работниците, макар че графът бил обещал аванс през март и още едно плащане през август. Всички останали доставчици, ангажирани с проекта, имали същия проблем. Мари Анж се зачуди дали Бернар просто не е имал време да уреди финансовите въпроси, или е забравил за това, докато бяха на Ривиерата. От разговора с човека научи, че всъщност никой не бе получил пукнат грош, откакто бе започнал ремонтът. А когато го попита има ли представа за каква сума става въпрос, той отговори смутено, че не знае точно, но вероятно надхвърля един милион долара.
Мари Анж го загледа стреснато. Никога досега не бе питала Бернар, колко ще струва ремонтът на замъка. Не й бе идвало наум какви пари ще изхарчи, за да поправи и възстанови къщата за нея.
— Сигурен ли сте? — попита с недоверие тя. — Не може да е толкова много.
Как беше възможно! Как можеше да се дадат толкова много пари само за да поправят някои неща! Беше объркана от факта, че Бернар ще изхарчи такава сума, и се чувстваше дори виновна, че бе одобрила някои от промените, които той бе предложил. Обеща на предприемача да говори с мъжа си още същата вечер, когато се върне от краткото си делово пътуване до Париж. Всъщност през последната година Бернар не бе работил нищо, макар че по няколко пъти на месец ходеше на срещи в Париж и Лондон. Беше й обяснил, че се среща с адвокатите и съветниците си по инвестициите. Не искаше да се върне на работа в банката, защото предпочиташе да бъде непрекъснато с нея и да се концентрира върху ремонта на замъка. А на есен й бе обещал да прекарва още повече време с нея и бебето. Мари Анж бе очарована и поласкана, че съпругът й е толкова мил и загрижен.
Тази вечер, когато Бернар се върна, тя му разказа за срещата с предприемача и че е много притеснена, защото на доставчиците не е платено нито стотинка. Попита дали неговият секретар в Париж просто е забравил да извърши плащанията. За нейно голямо облекчение Бернар не изглеждаше никак загрижен. Мари Анж му призна колко виновна се чувства, че ремонтът на замъка ще му струва толкова много пари.
— Но преустройството си заслужава всяка стотинка, любов моя — увери я нежно той и това трогна сърцето й. Господи! Какъв човек! Не се скъпеше и беше готов на всичко за нея! Всъщност постоянно я глезеше, като й правеше малки и не толкова малки подаръци. Бе й купил съвсем нов, прекрасен „Ягуар“ през юни, а за себе си „Бентли“. Сега й каза, че очаква изплащането на едни инвестиции, за да се разплати с предприемачите. Сподели, че е направил огромни инвестиции в Близкия изток и в други страни по света и не иска да загуби пари, докато международните пазари се вълнуват. Звучеше й съвсем разумно. Всъщност, продължи малко сконфузено Бернар, мислел да я помоли да използва част от нейните пари, временно. Щял да й върне, всичко, когато неговите вложения се изплатят, някъде в началото на октомври. Въпрос на месец или около шест седмици, но привеждането веднага на сумите щяло да задоволи и успокои кредиторите Мари Анж го увери, че с удоволствие ще даде от своите пари. Помоли го да направи каквото е необходимо, за да уреди тези неща. Вярваше му напълно. Той каза, че ще направи каквото трябва, но се нуждаел от нейния подпис, за да се извършат преводите. Младата жена се чувстваше донякъде виновна за огромните разходи, които бе направил за нея, и затова предложи да се откажат от някои разточителства, за да им струва по-евтино.
— Не тревожи красивата си главичка с тези неща, любов моя. Искам всичко да бъде идеално. За теб и за бебето. Ти трябва да мислиш само за него.
И тя направи точно това. Изхвърли всички въпроси за ремонта от главата си, особено след като Бернар вече имаше нейния подпис, за да извършва преводи от нейната сметка. През следващата седмица предприемачът я увери, че всички въпроси вече са уредени. Мари Анж не се притесни, че от сметката бяха изтеглени един и половина милиона долара, защото знаеше, че Бернар ще й ги върне в най-скоро време. Все още не можеше да свикне да мисли в подобни мащаби, нито да говори за такива суми пари, когато се обади шефът на попечителския фонд от нейната банка, за да я попита за трансфера, и тя го увери, че е временен превод.
Следващите две седмици Мари Анж прекара в дълги разходки с Бернар сред познатата й гора, която толкова обичаше като дете. Вечер двамата излизаха да вечерят навън. Всичко в замъка бе готово за посрещането на новия член на семейството, макар че останалите работи все още не бяха довършени.