Но младата жена изобщо не бе подготвена за онова, което детективът й разкри. След няколко дни той й се обади и й предложи да се срещнат в Париж, ако тя желае, или, ако предпочита, да я посети в замъка. Бернар беше в Париж, а Робер бе само на шест седмици и бе леко настинал, така че тя предложи на детектива той да дойде при нея.
Човекът пристигна на следващата сутрин и тя го заведе в кабинета, който Бернар използваше, когато работеше тук. По лицето на детектива Мари Анж не успя да прочете нищо. Предложи му кафе, но той отказа. Искаше възможно най-бързо да приключи тази неприятна история, затова извади една папка от куфарчето си и погледна внимателно младата жена в очите. Неочаквано тя изпита странно усещане. Нещо й подсказа, че трябва да се подготви за лоши новини и че ще чуе неща, които не би искала да чува.
— Бяхте права да се тревожите за сметките — започна детективът направо. — Има още шестстотин хиляди долара неплатени сметки, повечето от които са за картини и дрехи.
— Дрехи ли? За кого? — попита тя, изненадана и объркана, също както когато разбра за пръстена, но детективът бързо разсея страховете й.
— За него самия. Съпругът ви има много скъп шивач в Лондон и сметка за около сто хиляди в „Хермес“. Останалото е за картини, художествени произведения, антики, предполагам за къщите ви. А рубиненият пръстен е купен от жена, която се казва Луиз дьо Бошан. Всъщност сметката е пристигнала при съпруга ви наистина по погрешка добави детективът.
Мари Анж му се усмихна щастливо. Ето на, точно както бе предполагала! Беше просто грешка! Значи Бернар не бе я мамил с друга жена. Сметките щяха да бъдат платени, а закупените вещи — продадени. Но ако имаше любовница, тогава сърцето й щеше да бъде разбито. Дори не я интересуваше какво още има да й каже детективът. Тя вече бе оправдала напълно Бернар в сърцето си и дори се срамуваше от подозренията, които бе имала към него.
— А най-интересното за тази Луиз дьо Бошан е — продължи невъзмутимо мъжът въпреки ослепително щастливата усмивка, изписана върху лицето на Мари Анж и очевидната липса на внимание от нейна страна, — че вашият съпруг се е оженил за нея преди седем години. Предполагам, че не сте знаели това. Или нарочно не сте ми го съобщили?
— Но това е невъзможно — възкликна възмутена Мари Анж, като го изгледа враждебно. — Как можете да говорите така! Неговата съпруга и синът му са загинали преди дванадесет години. Синът му е бил на четири. Тази жена сигурно лъже. — Дали пък Бернар не е имал кратък брак след трагедията, бързо разтрогнат, за който не бе й казал. Но младата жена не допускаше мъжът й да я лъже, ето защо не повярва на нито една дума.
— Не е точно така — продължи детективът. От сърце съжаляваше това невинно, объркано и според него глупаво момиче. — Синът на Луиз дьо Бошан наистина е умрял при пожар, но това е станало преди пет години. Момченцето е било нейно дете от предишен брак, нямало е нищо общо със съпруга ви. Той не му е баща! А жената е оживяла. Невероятна случайност е, че си е купила този пръстен и сумата по погрешка е била препратена към сметката на съпруга ви. Дамата ми показа документи, с които удостовери брака си, както и изрезки от вестниците за пожара. Господин графът е получил цялата застраховка за изгорелия замък. Всичко е било закупено с нейни средства, но се е водело на негово име. Смятам, че е използвал парите от застраховката, за да купи Шато де Мармутон. Но не е имал достатъчно пари да го ремонтира, докато не е срещнал вас — завърши доста откровено и грубичко той. — И откакто се е оженил за Луиз дьо Бошан, не е работил нито ден.
— Той знае ли, че тя е жива? — попита наивно Мари Анж. Беше съвсем объркана и не знаеше какво да мисли. Изобщо не бе предполагала, че Бернар е способен да я лъже. И че е правил това цели две години сигурно имаше някаква огромна грешка. Бернар не би могъл да я лъже! Не и той!
— Мисля, че знае. Защото са се развели.
— Но това не може да бъде! Та ние се оженихме в католическа църква! Вие знаете правилата на католицизма!
— Вероятно е платил на свещеника. На този свят всичко може да бъде купено с пари — промърмори детективът. Той не си правеше никакви илюзии относно Бернар, за разлика от младата му съпруга — когато говорих с мадам Дьо Бошан. Тя ще се радва се срещне с вас, ако вие искате, разбира се. Помоли ме да ви предупредя да не казвате нито дума на съпруга си за онова, което сте предприели. Детективът подаде на Мари Анж визитка с телефонен номер в Париж и тя видя, че адресът е в прекрасен квартал. — Горката жена е изгоряла много лошо по време на пожара и има белези. Казаха ми, че живее доста усамотено — догони я странната мисъл, че никой от приятелите на Бернар не бе споменал нито дума за жената и сина, който бе загубил. — Останах с чувство, че така и не се е оправила след загубата на детето — допълни Мари Анж, очите й се напълниха със сълзи. Сега, когато имаше деца, мисълта да ги загуби й изглеждаше като кошмар, сърцето й се сви от жал към непознатата жена, която и да бе тя и каквато и да бе връзката й с Бернар. Все още не вярваше на тази история и искаше да стигне до самия край, до дъното. Някой лъжеше, но това със сигурност не беше Бернар.