— Не знам какво е вашето положение — продължи Луиз, без да сваля поглед от младата жена, която бе грабнала бебето си в ръце и трепереше изплашена до смърт и объркана от зловещата история, което току-що бе чула. — Но разбрах, че имате много пари и нямате близък, който да ви защити или да ви помогне. Вие сте твърде млада, но вероятно имате добри адвокати, вслушайте се в съветите им. Дано да сте по-мъдра от мен. Не му оставяйте парите си в завещание, ако вече не сте го направили. Вземете мерки той да не наследи автоматично всичко, ако, не дай, Боже, внезапно умрете. В противен случай трябва да знаете, че вие и вашите деца се намирате в голяма опасност. А ако той отново е затънал до гуша в дългове, опасността е по-голяма. Ако бяхте моя дъщеря или сестра… — очите й отново се напълниха със сълзи, — щях да ви моля най-настойчиво веднага да вземете децата си и да избягате. Трябва да спасите живота си.
— Не мога да направя това — отвърна Мари Анж с пресекнат шепот. Бе изплашена до смърт. Гледаше Луиз и искаше да вярва, че е луда, но знаеше, че не е така. Беше напълно объркана от историята, която чу. Звучеше й налудничаво, но в същото време съвсем истински. — Аз го обичам, той е баща на децата ми. Вярно, че е задлъжнял, но аз имам достатъчно пари и мога да платя сметките му. Няма причини да ни убива, нито да ни наранява. Та той може да получи всичко, което иска. — Щеше й се да вярва, че онова, което бе чула, е лъжа. Но бе невъзможно.
— Всяко богатство се изчерпва и свършва — отговори просто Луиз. — Когато вашето пресъхне, той ще ви изостави. Но преди да го направи, ще вземе всичко, което може. А ако има нещо, което може да получи след вашата смърт, той ще намери начин да го получи. Бернар е невероятно алчен и зъл човек. — Всъщност той беше нещо много по-страшно. Беше убиец. — Дойде на погребението на Шарл и плака повече от всички останали, но вече не можеше да ме заблуди. Той го уби, все едно го направи със собствените си ръце. Така и не успях да докажа това. Вие обаче трябва да направите всичко възможно, за да защитите децата си. Бернар дьо Бошан е опасен престъпник.
В стаята настъпи дълга и мъчителна тишина, тежка като агония. Дълго време двете жени се гледаха, без да проговорят. За Мари Анж беше много трудно да повярва, че Бернар е толкова лош, колкото го описа Луиз. Все още не знаеше какво да мисли за историята, която чу. Горката жена! Може би в паниката си наистина си бе въобразила, че вратата е блокирана, но пък нямаше никакво обяснение защо Бернар се е опитвал да заключи стаята на детето отвън. Дали е искал да го предпази от дима и огъня? Не, дори и това не й изглеждаше особено правдоподобно обяснение. Или може би бе демоничен и зъл и целта му е била да ги убие, както бе казала Луиз. Мари Анж не знаеше нито какво да мисли, нито какво да каже. Гърлото й бе свито от ужас, изненада и страх.
— Съжалявам за това, което се е случило. Нямаше думи, с които да изрази колко й е мъчно за загубата на детето. Погледна тъжно нещастната майка и реши, че е длъжна да й предаде версията, която Бернар й бе представил. — Той ми обясни, че сте умряла заедно със сина ви. Преди десет години. — Всъщност всичко бе станало преди пет години, а от развода им бяха минали само три. — Каза ми още, че Шарл е бил негов син. Беше много тъжен и изглеждаше искрен.
Луиз се усмихна.
— Разбира се, Бернар е невероятен артист, при това неустоим чаровник и сърцевед. Ще ти извади душата с памук, преди да си се усетил. Ще те накара да се влюбиш, преди да си мигнал. Ще ти донесе от десет кладенци вода и ще ти сваля звезди от небето, докато паднеш в ръцете му. Изпитала съм всичко това на гърба си. Вие не сте първата му жертва. А ви е разказал историята така, защото му е по-изгодно. Ще му се да съм умряла. Все пак има голям късмет. Аз въобще не излизам и се виждам само с неколцина близки приятели. След следствието не се срещах абсолютно с никого. Стоях затворена месеци наред. За всички от неговото обкръжение аз наистина съм мъртва. Освен това няма смисъл да се опитвам да убедя хората във верността на онова, което казвам. Знам какво се случи. Бернар също го знае, няма значение какво твърди. Бъдете внимателна — предупреди я отново тя и стана. Изглеждаше изтощена, а в очите й все още блестяха сълзи. — Ако нещо се случи с вас, ще свидетелствам срещу него. Думите ми сега може да не означават нищо, но вероятно някой ден ще означават. Надявам се да нямате нужда от мен тогава.