— Мама поръча да вземеш и децата. — Но това едва ли щеше да стане, защото пътуването бе прекалено дълго за тях и ако Бернар изпълнеше намеренията си, тя отново щеше да бъде бременна.
Те побъбриха още малко за незначителни неща и когато чу, че Бернар се прибира, Мари Анж затвори телефона и отиде да го посрещне с целувка.
— С кого говореше? — Той винаги беше много любопитен и искаше да знае какво е правила, кого е видяла и с кого е говорила. Сякаш през цялото време се стремеше да бъде част от нейния живот, да знае всичко за нея, макар че по отношение на своя бе потаен и Мари Анж не знаеше почти нищо.
— С Били, от Айова. Все още иска да отидем за сватбата му през юни.
— Много време има дотогава, пък е и много далеч — усмихна се Бернар. За него Щатите бяха само Лос Анджелис и Ню Йорк. Беше ходил няколко пъти до Палм Бийч, но някаква си ферма в Айова бе под нивото му и определено не отговаряше на стила му. Току-що си бе купил комплект кафяви куфари от кожа на алигатор и Мари Анж трудно можеше да си ги представи хвърлени в каросерията на очуканото старо камионче. Беше се опитала да убеди Били да дойде с младата си булка на меден месец в Шато де Мармутон, а после да отидат в Париж, но той само се бе изсмял на предложението й. Двамата с Деби бяха пресметнали, че дори една седмица в Големия каньон ще им излезе прекалено скъпо, дори един уикенд в Чикаго не е по джоба им. А Франция! Боже мили, това бе съвсем друг свят, друг живот, просто една мечта! Двамата спестяваха всяко пени и го влагаха във фермата.
— Какво прави днес, любов моя? — попита я Бернар след вечеря. Бяха си наели готвачка от града и сега имаха повече свободно време за себе си и за децата, което беше чудесно. Но Мари Анж съжаляваше, че не готви сама за Бернар. Суетнята в кухнята й липсваше.
— Нищо особено. Приготвих някои неща за тържеството за Коледа и пазарувах. Играх си с децата. Елоиз е настинала. А ти?
Той се усмихна тайнствено.
— Купих петролен кладенец — произнесе така тържествено, сякаш очакваше да забият барабани. Изглеждаше ужасно доволен, но Мари Анж се намръщи.
— Какво си направил? — Надяваше се, че се шегува, но мъжът й изглеждаше искрено въодушевен, което направо я плашеше.
— Купих един петролен кладенец. В Тексас. Казаха ми, че едни хора продавали акции и аз направо извадих голям късмет. Преди това те са направили голям удар в Оклахома. — Той целият сияеше, беше безкрайно доволен и щастлив от сделката.
— И как го купи? — Мари Анж почувства как паниката расте в нея и я хваща за гърлото. Почти не можеше да говори.
— С полица. Познавам тези хора много добре.
— И колко струва? — Беше нервна, а той изглеждаше весел. — Колко струва твоят дял?
— Беше страхотна сделка! Те ми позволиха да платя половината сега, с полица за осемстотин хиляди долара. Няма да плащам другата половина чак до следващата година. — Но тя още отсега знаеше, че Бернар никога няма да я плати. Това щеше да стори тя, като вземе още пари на заем срещу нейния попечителски фонд. Преди две години десет милиона долара й изглеждаха огромно богатство, сега постоянно се страхуваше, че те ей така, един ден ще се изпарят и ще свършат. В ръцете на Бернар десет милиона долара можеха да се разсеят като прах за един миг.
— Скъпи, не можем да си го позволим. Тъкмо приключихме с плащането на къщата.
— Мила моя — усмихна се той на нейната наивност и се наведе да я целуне. — Ти си една много, много богата дама. Имаш достатъчно пари до края на живота си и трябва да накараме късметът да работи за нас. Вярвай ми! Познавам тези хора. Те са го правили и преди.
— Кога трябва да покриеш полицата?
— До края на годината — отвърна безгрижно Бернар.
— Значи след две седмици. — Мари Анж направо бе смаяна от онова, което чу.
— Повярвай ми, ако можех, щях веднага да я покрия аз. Твоите съветници в банката би трябвало да ми благодарят, че ти правя услуга — рече Бернар, без да му мигне окото.
Мари Анж си легна и остана будна почти цялата нощ, мислейки за безразсъдното поведение на мъжа си.
На сутринта, когато се обади в банката и съобщи новината, съветниците й нямаха никакво намерение да благодарят на Бернар и категорично отказаха да й отпуснат пари. Младата жена нямаше избор, трябваше да го съобщи на Бернар, който буквално побесня.
— Господи! Как може да бъдат толкова глупави! И сега, ти какво очакваш от мен да направя! Моята честна дума е поставена под съмнение! Дори моята чест! Те ще си помислят, че съм някакъв гнусен лъжец, може дори да ме дадат под съд. Преди два дни подписах документите. Знаеш това, Мари Анж! Трябва да наредиш на банкерите си да платят.
— Направих го — отвърна сърдито тя, — но може би трябваше да ги попитаме, преди да подписваш каквото и да е.