Настъпи вечерта на коледното тържество. От няколко дни Бернар не й говореше. Държеше се като предаден, несправедливо обвинен, нещастен човек и я караше да си плати за това.
Мари Анж беше нервна. Посрещаше и поздравяваше гостите вяло и с отнесен поглед. Бернар както винаги беше елегантен, величествен, но хладен. Носеше ново вечерно сако, ушито в Лондон, и уникални кожени обувки по специална поръчка. Както винаги дрехите му бяха изключително скъпи. Мари Анж бе облякла дълга рокля от червена коприна, която Бернар й бе купил от „Кристиан Диор“. Но въобще не се чувстваше празнично и се тревожеше до смърт, че мъжът й до края на годината ще я напусне, тъй като не ще успее да изплати полицата. Явно беше дълбоко засегнат, задето тя не бе направила нищо за него.
Не й каза нито дума, когато въведоха гостите си в трапезарията за вечеря, а след това, когато засвири музиката, танцува с всяка друга жена в салона, но не и със своята собствена. За Мари Анж това бе една много мъчителна вечер.
Минаваше полунощ, когато някой в кухнята каза, че му мирише на дим. Ален Фурние миеше чинии и помагаше на сервитьорите да почистят. Той реши да отиде и да провери какво става. Първоначално сервитьорите смятаха, че мирише от фурната, която бяха почистили, някой предположи, че може да е от свещите, запалени из цялата къща, или от някоя незагасена цигара. Но за да бъде сигурен, Ален се изкачи по стълбите, за да огледа. На втория етаж откри една свещ, която се бе наклонила прекалено близо до тежките нови завеси. Пискюлите им бяха подхванали огъня и едната завеса вече гореше.
Ален я откъсна от корниза, хвърли я на земята и започна да я тъпче. Едва тогава забеляза, че ресните в горния край също бяха обхванати от пламъци. Той започна да вика, но никой не го чу. Опита се безрезултатно да потуши пожара, преди да се е разпространил още повече, но музиката от долния етаж беше твърде силна и виковете за помощ не се чуваха. Като в някакъв кошмар пламъците танцуваха по завесите и се прехвърляха от една към друга и сякаш за секунди коридорът на целия втори етаж бе обхванат от пламъци, които вече пълзяха към стълбите.
Без да знае какво да направи, Ален се втурна обратно към кухнята и извика да донесат вода, кофи, ведра и да се качат горе, след което изпрати един от сервитьорите да повика пожарната. После изтича в салона, за да предупреди малкото останали гости. В мига, в който Мари Анж чу за пожара, тя хукна към втория етаж, където Ален вече хвърляше вода. Пламъците бяха успели да тръгнат по тапетите, с които бяха покрити стените към третия етаж, и образуваха нещо като огнен тунел. Но Мари Анж трябваше да премине през него, защото децата й спяха на горния етаж. В мига, в който понечи да пристъпи през пламъците, няколко силни ръце я дръпнаха назад. Мъжете, които бяха дошли от кухнята, за да се борят с пожара, знаеха, че със своята дълга червена рокля тя за секунди ще се превърне в жива факла.
— Оставете ме! — извика тя и се опита да се освободи. Но преди да успее да се изтръгне от ръцете им, тя видя как Бернар премина и бързо се изкачи на площадката. Тя също успя да се отскубне и бързо се втурна след него. Виждаше вратата на детската стая точно пред себе си. Коридорът беше пълен с дим. Зърна мъжа си, който грабна бебето, след което изтича в стаята, където Елоиз спеше в своето креватче. Момиченцето се събуди веднага щом чу гласовете на родителите си. Мари Анж се наведе и я взе на ръце. От етажа под тях се чуваше ревът на пламъците, примесен с виковете на хората. Когато погледна назад, младата жена видя, че стълбите горят, а знаеше, че прозорците тук са много тесни. Не можеха да слязат надолу, но не можеха да се измъкнат и през прозорците. Тя загледа отчаяно и безпомощно Бернар.
— Ще отида за помощ — извика в паника той. — Ти стой тук с децата. Пожарникарите ще дойдат всеки момент. Ако искаш, качи се на покрива и чакай там!
След което й подаде Робер и затича, прескачайки стъпалата. Мари Анж го гледаше със страх и ужас. Бернар спря само за миг пред вратата, която водеше към покрива, и доколкото тя успя да види, пъхна ключа от нея в джоба си. Младата жена извика след него да й го хвърли, но той само й махна от площадката на стълбището и изчезна. Отиде да доведе помощ. Мари Анж беше сигурна в това. Бе останала сама на третия етаж с двете деца сред море от пламъци.
Бернар й бе казал да не се тревожи, а да се опита да се промъкне през пламъците до покрива. Ще бъде в безопасност, ако чака горе. Но като гледаше как пожарът се разпространява и пълзи към тях, Мари Анж осъзна, че положението е много сериозно.