— Мъжът ми се опита да ни убие — произнесе спокойно тя, удивена от твърдостта на гласа си и думите, които изрече. — Взе ключа от вратата, която води към покрива, със себе си, след като я заключи, така че да не можем да излезем. Остави ни нарочно там, за да умрем. — Бернар отстъпи назад, сякаш го бе ударила. — Но това не му е за пръв път. Вече го е правил и преди — говореше високо Мари в настъпилата тишина. Всички я слушаха онемели. Беше обичала този мъж, но сега той се бе опитал да й отнеме всичко най-скъпо на сърцето й и не можеше да му прости. — Преди пет години е предизвикал пожар и е убил сина на първата си съпруга — продължи тя, докато очите му се изпълниха със злост и ненавист. — Заключил ги в стаята, така както направи с нас, и момченцето умряло, но жена му останала жива, макар да казва на всички, че е мъртва… Ти си убиец! Опита се да убиеш и нас! — обърна се към него, а той вдигна ръка, сякаш да я удари, след което се осъзна и се спря, борейки се със себе си.
— Лъже! Тя не е нормална! Не е на себе си! Не виждате ли? Винаги е била с нестабилна психика — опита се да обясни уж спокойно Бернар, но гласът му трепереше. Началникът на пожарната се приближи, без да откъсва поглед от него. След това изгледа Мари Анж. Тя изобщо не му изглеждаше нестабилна, нито луда. Беше уплашена, но напълно с ума си. — Очевидно се е побъркала от шока, като е видяла, че децата са в опасност.
— Ти запали пожара, Бернар — обвини го отново с леден глас Мари Анж. — Ти ни изостави сами! Ти взе ключа! Искаше да умрем, за да вземеш парите, не само моите, но и техните, на децата. Ти заслужаваше да умреш в този пожар и вероятно следващия път ще стане точно това — предрече зловещо тя, в нея се надигаше ярост.
Местният полицай дискретно се промъкна към Бернар. Началникът на пожарникарите му пошушна нещо и двамата помолиха Бернар да ги придружи, за да отговори на въпросите им. Но той отказа да тръгне с тях възмутен от поведението им.
— Как смеете! Изобщо какво си мислите вие! И защо я слушате! Не виждате ли, че е луда! Лунатичка! Такава си е откакто са умрели родителите й! Изобщо няма представа какво говори!
— И Луиз ли няма представа какво говори? И тя ли е луда и лунатичка? А какво ще кажеш за Шарл? Бил е само на четири годинки, когато си го убил. — Не издържайки повече, Мари Анж заплака. Седеше без сили на студената земя и зъзнеше, докато един пожарникар я наметна с едно одеяло през раменете. Пожарът беше почти загасен, но цялата мебелировка и вътрешността на къщата бяха напълно унищожени.
— Господин графе — каза полицаят, — ако не дойдете по свое желание, което се надявам да направите, ще се наложи да ви арестувам и отведа с белезници.
— За което ще се погрижа да бъдете уволнен! Това е възмутително! — извика Бернар, но тръгна с него.
Приятелите и гостите отдавна си бяха отишли и Мари Анж остана сама с Ален, с мъжете, които бяха дошли от близките ферми, за да помагат, с пожарникарите и децата си.
Сложиха кислородна маска на Робер и той се поуспокои, макар че продължаваше да трепери, а Елоиз заспа мигновено в ръцете на един пожарникар, сякаш нищо не беше се случило. Ален им предложи да отидат у тях тази нощ и докато гледаше догарящия пожар, Мари Анж осъзна, че всичко бе свършило и че отново трябва да започне отначало. Но нали беше жива, а също и децата й! Това бе най-важното, единственото, което имаше значение!
Тя остана пред замъка още дълго време, загледана как пожарникарите гасят последните пламъци. Те щяха да останат цяла нощ, за да наблюдават въглените. Младата жена взе децата си и се отправи към къщичката на Ален. На сутринта пристигнаха двама полицаи и поискаха да се срещнат с нея. Майката на Ален бе дошла рано-рано, за да й помогне за децата.
— Може ли да говорим с вас, госпожо графиньо? — попитаха представителите на закона учтиво и тя излезе с тях навън. Не искаше Ален да чуе какво ще им разкаже за мъжа си.
Те я разпитаха доста подробно, а накрая й съобщиха, че пожарникарите са открили следи от керосин в коридора на втория етаж и по стълбите, които водеха към стаите на децата. Щеше да бъде направено пълно разследване, разбира се, но както се очертаваха нещата засега, имаше основание да се повдигне обвинение срещу Бернар за опит за предумишлено убийство. Тогава младата жена им разказа за Луиз дьо Бошан, съобщи им адреса и телефона й. Полицаите й благодариха за съдействието.
Мари Анж нае стая в хотела на градчето за следващата нощ. Освен легло за нея поставиха и две люлки за децата, а мадам Фурние идваше всеки ден да й помага.