— Мамо, ти вярвала ли си, че те някога ще се оженят? — попита най-голямата сестра. Кого ли имаше предвид? Дали Били и Деби? Или може би Били и Мари Анж?
— Един Господ знае — отвърна майка й, като сви рамене. — Никой не знае защо хората правят разни неща. Онези, които не трябва, нямат търпение да се съберат. Повечето хора забъркват такива каши, стига да им дадеш възможност. Е, някои все пак не вършат щуротии, като баща ти например — добави тя и се обърна към съпруга си, който все още не можеше да проумее какво става.
След като Деби си отиде, Били се качи в стаята си, без да каже нито дума на никого. Нито на родителите, нито на братята и сестрите си. Не каза нищо. Според него всичко беше както трябва.
Глава 12
Когато самолетът от Чикаго кацна на летище „Шарл дьо Гол“, Мари Анж чакаше с Робер на ръце и Елоиз в количката. Беше облечена с панталони, дебело палто и пуловер, а бебетата бяха увити с малки червени палтенца, които й напомняха за нейното детство. В ръцете си държеше една роза за Били.
Видя го в мига, в който слезе от самолета. Изглеждаше все така мил, такъв, какъвто си го спомняше от времето, когато пътуваха към училище със селския автобус. Сега не носеше работни дрехи, а джинси, бяла риза, дебело сако и нови мокасини — подарък от майка му. Вървеше към нея с небрежната си походка, същата, с която крачеше по техните места. Тайните места, които използваха, за да се срещат през лятото без знанието на леля й. В мига, в който я зърна, Били широко се усмихна.
Без да каже нито дума, тя му подаде розата, а той я взе, загледан дълго очите й, след което я грабна в прегръдките си и я притисна силно към себе си. Почувства допира на копринената й коса до лицето си и радост изпълни сърцето му, толкова бе копнял за нея. Беше като първа среща и за двамата. Бяха стари и добри приятели от много време, почти откакто се помнеха. Бяха се разделили само за две години и сега срещата им бе вълнуваща. Нищо не беше се променило, те все така знаеха, че се обичат. Понякога така стават нещата в живота.
След прегръдката той я пусна и погледна децата й. Бяха красиви и според него приличаха на нея.
Докато чакаха багажа, тя му обясни как е минало първото дело. Бяха обвинили Бернар в три опита за убийство и бяха подновили отново следствието за смъртта на Шарл, сина на Луиз. Прокурорът бе заявил, че повдига ново обвинение, защото има нови доказателства, и че е много вероятно обвиняемият да бъде подведен под отговорност за предумишлено убийство.
— Надявам се, че ще го обесят — рече безмилостно Били. Тази черта в характера му Мари Анж не бе забелязала в детството. Не го помнеше такъв. Но той не преставаше да мисли за ужаса, който тя бе изживяла. Бе се измъчвал за болката й по време на дългия полет от Америка, а и преди, когато Деби замина за Чикаго.
Двамата взеха взаимно решение да развалят годежа си, но Били все още не бе съобщил тази новина на Мари Анж. Не искаше да я притеснява излишно. Тя може би щеше да се почувства виновна, ако си помислеше, че е развалил годежа си с Деби заради нея.
Той беше решил да остане в Париж две седмици и Мари Анж искаше да му покаже всички забележителности на този прекрасен град. Беше планирала да посетят Лувъра, Айфеловата кула, Болонския лес, Тюйлери и двореца Версай. Имаше хиляди и хиляди места, на които искаше да го заведе. А след това щяха да отидат до Шато де Мармутон, просто за да види родния й дом, макар че в момента той беше в руини и не можеха да отседнат в него. Щяха да преспят в хотел в градчето и на следващия ден да се върнат в Париж.
Но Мари Анж искаше да се разходят за малко из поляните и нивите, да му покаже овощните градини, както и да го помоли за съвет какво да прави със замъка. Дали да го продаде, или да го ремонтира. Ако вземеше решение да го поправи и реконструира, нямаше никакво намерение да възстановява онези снобски екстри и скъпо обзавеждане, които бе направил Бернар. Желаеше замъкът да стане такъв, какъвто бе в детските й години, в онези прекрасни дни, когато близките й все още бяха живи. И може би в края на краищата той би бил подходящото място да отгледа децата си. Поне така си мислеше.
Когато Били взе малката си чанта от въртящата се лента, тя го погледна отстрани и видя, че е различен. Беше сякаш пораснал, по-уверен и по-сериозен. Беше станал мъж. Тя също се бе променила. Беше мислила много, беше преживяла много и вече имаше две деца. Беше преминала през ада на една безмилостна война с Бернар и бе успяла да излезе невредима и да спаси децата си. А сега Били беше тук и това бе най-хубавото нещо на света. Сякаш нищо не беше се променило. Той я погледна и й се усмихна, след което взе Робер от ръцете й, а тя забута количката на Елоиз.