Джери Василатос
Изгубените открития
Глава 1
Светещият свят. Барон Карл фон Райхенбах
Академична кариера
Цяла глава от историята на забравената наука е свързана с един от най-великите учени на всички времена, чиито изследвания върху свързаните с живота основни енергии са първостепенни в областта на сериозната наука. Името му е забравено и се подминава, но въпреки това животът и делото на барон Карл фон Райхенбах си остават монументални. Той е една истинска научна легенда, титан, който винаги ще ни напомня, че светът е далеч по-прекрасен от онова, което се мъчат, да ни убедят всички онези, които изкривяват възприятията ни и ни заблуждават. Именно затова избрах да започна поредицата „Изгубените открития“ с неговата биография.
Разказът ни започва в кралство Вюртемберг. Роден през 1788 г. в Щутгарт, Карл фон Райхенбах се утвърдил като забележителна личност и един от най-видните учени за времето си. Бил известен със скромността и дълбоката си чувствителност, но въпреки това безбройните му приноси в европейската промишленост и наука са легендарни. Баща му, който работел като дворцов библиотекар, имал възможността да снабдява Карл с цяла колекция от най-различни тайнствени книжовни съкровища. Детството му минало под знака на най-различни магически книги и разпалващите въображението идеи на стотици забравени естественици.
През бурната си младост той бил един от главните заговорници срещу окупацията на Германия от Наполеон. По-късно Карл се представя пред нас като учен от висок ранг. След като защитил докторат по естествени науки и теология, той станал сведущ и ентусиазиран учен в областта на химията, геологията, металургията и метеорологията.
След като постепенно се утвърдил като водещ промишлен инженер, той започнал да строи металургични заводи (Виленген, Баден), пещи за дървени въглища (Хаусах, Баден), химически заводи (Бланско, Моравия), стоманолеярни (Турниц, Австрия) и доменни пещи (Гая, Моравия). Станал баснословно богат и накупил земи от Дунав чак до Рейн. Славата и репутацията му на индустриалец и учен изследовател се разнесла из цяла Европа. С две думи, превърнал се в типична важна клечка в науката, при това с легендарна слава.
През 1830 г. Райхенбах открил парафина като резултат от изследванията си върху каменовъглената смола и нейните деривати. Това далеч не било единственото му откритие в областта на химията, получило широка известност. От каменовъглената смола успял да извлече антисептика евпион (1831), консервиращия и терапевтичен агент креозот (1832), тъмносиньото багрилно вещество питикал (1833) и сидререт (червено багрило), пикамар (използван за производство на парфюми), както и капномор и асамар. Търговският успех на тези органични вещества му донесли още по-голямо богатство. Откритията на Райхенбах поставили началото на химическата промишленост в Германия, която осигурила огромни приходи на страната. Днес за нея си спомнят малцина, като изключим немските химици.
Баронът предприел първото точно геологическо проучване на Моравия. Привличало го всичко, свързано с естествознанието, и най-вече онова, което се смятало за необичайно и рядко. Именно затова събирал например метеорити — между другото, колекцията му е прочута и до наши дни. И докато повечето академични умове от онова време приемали с насмешка идеята за падащи от небето камъни („аеролити“), Райхенбах публикувал няколко забележителни трактата по темата.
Като неуморим изследовател на всички аномални природни явления, в областта на научните му интереси влизали и различните екзотични форми на мълнии и свързаните с тях атмосферни явления. Многобройните му, строго научни описания на редки видове мълнии и други странни природни явления, редовно се появявали в периодичните издания от онова време и го превърнали в ранен изследовател на феномените, наречени по-късно „фортеански“ (силови).
Разполагайки с неизчерпаемите възможности на най-прецизните научни трудове и на огромното си богатство, барон Райхенбах отправил взор към области, в които малцина успявали да проникнат и да постигнат някакви успехи. Интересът му към редките природни феномени бил безграничен и стремежът да разбере неизвестното се превърнал в нещо много повече от обикновено любопитство.
След като извършил чудеса в областта на промишлеността, страстта му към неизвестното го накарали да се обърне към други области, в които изследванията му достигнали невъобразими дълбини. Райхенбах открил лъчиста енергия, която напълно преобърнала представата за света както у самия него, така и у онези, които с нетърпение очаквали поредната му публикация. До смъртта си през 1869 г. той твърдял, че природата е изпълнена с тайнствена светлинна енергия, от която черпи жизнените си сили. С това велико откритие започва спорният период от живота на Райхенбах — периодът, в който баронът се осмелил да се изправи срещу академичните предразсъдъци и в крайна сметка потънал в забрава.