След време д-р Райф почти не използвал ръкавици, когато работел с вирусни образци. Освен това нито той, нито някой от сътрудниците му не прихванал нито една от болестите, с които се занимавали. Лъчевата тръба ги „ваксинирала“ срещу всяко заболяване. Д-р Райф съобщил резултатите на медицинската общност, като самият той си останал конструктор и създател на системата.
Като изследовател патолог, д-р Райф никога не използвал устройствата в медицинската практика. Другите лекари желаели да се сдобият с тях, тъй като разбирали потенциала им. Д-р Лий Форест наглеждал дизайна и сглобяването на много компоненти за системата на Райф. Самият У. Д. Кулидж (Дженеръл Електрик) с готовност предоставил на Райф и сътрудниците му рентгенови лампи, запълнени със смес от водород и хелий. Подобрените модели били изпитани и настроени така, че да излъчват единствено желаните електро импулсни лъчи. Всичко това било най-добрата възможна препоръки на системата на Райф пред медицинската общност.
Щом научили за чудесата, много лекари започнали да настояват за създаването на по-малки преносими устройства. Не след дълго били сглобени първите модели, които били предоставени на лекарите за ограничено ползване. Когато с тях се боравело правилно, устройствата действали безпогрешно и унищожавали напълно всякакви видове инфекции и заболявания. Нямало нито един случай на неблагоприятно действие на лъчевите инструменти на Райф. А и не би могло да има. Преносимите устройства работели на абсолютно безопасни нива и не можели да причинят никакви вреди.
Внимателното наблюдение на състоянието на пациентите показало, че устройствата на Райф са на път да предизвикат революция в здравеопазването. Възпаление на гърлото можело да се излекува за секунди — достатъчно било само да седнеш на стола в лекарския кабинет. След облъчването пациентът правел гаргара със специален разтвор, който премахвал отделените токсини.
През 1934 г. д-р Милбанк Джонсън основал център за лечение на рак в Скрипс Касъл, Сан Диего. Екипът се състоял от специалисти от различни институти; в него влизали д-р Дж. Док (професор по медицина от Туланския университет), д-р К. Фишър (Детска болница, Ню Йорк), д-р У. Морисън (главен хирург, Санта Фе), д-р Р. Лаунсбъри, д-р Е. Коп, д-р Т. Бъргър, д-р Дж. Хийтгер, д-р О. К. Грюнер (Комисия „Арчибалд“ за изследване на рака към университета „МАКГИЛ“), д-р Е. К. Роузнау (клиника „Майо“) и др. Д-р Райф заемал поста главен консултант по въпросите на терапевтичното оборудване.
Оборудваният с лъчевата система на Райф център започнал да набира пациенти с диагноза туберкулоза и рак. Постъпили петнадесет болни от рак души, чието състояние било обявено за безнадеждно от експертите. Всички се намирали в напреднал стадий на заболяването. Малцина били оставените на амбулаторно лечение. Пациентите били рутинно подлагани на въздействието на лъчевата тръба на Райф. Мечтата започвала да се превръща в реалност. Човечеството най-сетне имало надежда.
С оглед критичното състояние на пациентите се взело решение времето на облъчване да бъде удължено до три минути. Оказало се, че лечението не можело да се прилага всеки ден, а между отделните открития серии трябвало да има периоди за почивка. Тежко болните пациенти просто нямало да издържат големите количества токсини, изхвърлени в организма им от унищожения вирус ВХ. Често пациентите изпадали в емоционални депресии, докато не получавали дозите си. Екипът заседавал на час и разглеждал състоянието на всеки пациент. Дългото излагане под въздействието на лъчите можело да доведе до тежки лимфни инфекции и отравяне на кръвта. Ето защо се прилагало триминутно облъчване на всеки три дни. Останалото време било необходимо за прочистване на кръвта.
Не след дълго лъчът свършил работата си върху отписаните някога жертви. Постоянните кръвни и тъканни проби показали, че в телата на късметлиите вече нямало следи от вируса ВХ. След двумесечно лечение и преглед от няколко лекари болният бивал изписван като излекуван.
Бившите пациенти се намирали под непрекъснато наблюдение, но нямало нито един случай на рецидив. Лечението се оказало революционно, резултатите — смайващи и категорични. Нещо повече, те били потвърдени и от специална научна комисия от Университета на Южна Калифорния. Били открити още три клиники с главен медицински инспектор д-р Джонсън. Сред участващите лекари били д-р Джеймс Коуч, д-р Артър Йейл, д-р Р. Хаймър, д-р Р. Стафорд и още много други. Клиниките били отворени между 1934 и 1938 г. и броят на успешните лечения е толкова голям, че е невъзможно да бъдат изброени тук, без да се препечатат списъците на Райф. Всеки случай бивал съобщаван и потвърждаван от външни специалисти.