Светлина
Всички, с изключение на д-р Коуч и д-р Йейл доброволно върнали устройствата си. По-късно двамата хирурзи заявили, че през изминалите двадесет и две години след процеса излекували успешно хиляди пациенти с помощта на тайно запазените устройства на д-р Райф. Д-р Йейл публикувал подробен и стегнат хронологичен списък на пациентите, третирани и излекувани от него през този период. Въпреки факта, че шестдесет процента от постъпилите при него тежки (ракови) случаи не се поддавали на опериране и за тях нямало никаква надежда, д-р Йейл показал, че всички тези пациенти са все още живи.
Микроскопите на Райф конкурирали Американската корпорация за радио и нейните доходоносни електронни микроскопи. Лъчевата система на Райф заплашвала да заличи приетите фармацевтични методи за лечение. Подобни перспективи не се нравели на застрашените корпорации. Д-р Райф разработил средства за лечение, които вършели работа. Това се вижда повече от ясно в яростта, с която го нападнали противниците му.
Систематичното унищожаване на това постижение говори за мащабно и ужасно упражняване на контрол над обществото, който неизбежно се свързва с корпоративни тръстове и правителствени организации. Идеята, че се допуска разпространение на болести само за да се защитават корпоративните интереси, е прекалено ужасна, за да може изобщо да бъде обсъждана. Когато федералните служители пристигнали да запечатат лабораторията на Райф, било прекалено късно. Неколцина предани сътрудници успели да отмъкнат цялото безценно оборудване и заедно с някои важни документи го прехвърлили през границата в Мексико, където се намира и до днес под грижите на Джон Крейн.
Редакторът и главният цензор на Асоциацията „Фишбейн“ се погрижил името на Райф да бъде изтрито от всички излезли публикации, нито едно научно издание да не публикува негови материали и в нито един официален документ да не се споменава за постиженията му. Поведението му е повече от подозрително — особено като се има предвид, че Фишбейн е тясно свързан с фармацевтичните тръстове.
Контролът върху обществото се превърна в основна тема след края на Втората световна война. Модифицирането и регулирането на обществената мисъл чрез законови и финансови мерки доведе откритията и истинското развитие на технологиите до мъртва точка. Откритията, способни да променят света, могат да се правят, но не и да получат разпространение. Леченията на заболяванията могат да се потвърдят и одобрят, но не и да се прилагат на практика.
Нима светът е навлязъл в нова епоха на варварство, в която чудесата на медицината са се превърнали в регулирана собственост? Историческите свидетелства доказват подобно предположение. Ако сравним приходите и цените ясно ще видим, че веднага действащото лечение е далеч не толкова рентабилно, колкото изключително дългите и скъпи „терапии“. Статистическият анализ на „разпространението на социалните заболявания“ маркира все по-високите предполагаеми годишни приходи за фармацевтичните компании.
Нима честта, която някога се е давала за откриването на средства за борба с болестите, сега се отбягва, а самите методи за лечение се потискат по волята на бизнес мениджъри? Нима състраданието и стремежът за подобряване на жизнения стандарт на човечеството по целия свят вече не е главната грижа на медицината?
Светът се движи от постоянния поток свободни научни открития. На фундаментално ниво тези открития са истински пророчества за обществото. Докато миналите епохи просто са приветствали и приемали всяко ново откритие, съвременният начин на мислене се ръководи единствено от финансови интереси.
В миналото откритията в областта на медицината никога не са били поставяни под въпрос или отхвърляни. Те винаги са били възприемани като абсолютни — откриването на лек за дадена болест се приемало за истинско божествено откровение. Дори и най-безскрупулният финансист от миналото не би посмял да прекъсне откритията на медицината. Подобна етична позиция вече не е на почит.
Ако си направим труда да проверим отчетите, ако видим къде отиват милиардите долари, предназначени за научни изследвания, ще се натъкнем на зашеметяваща диспропорция. Как е възможно медицинските проучвания през XIX век да са довели до изработването на превърнали се в „стандарт“ методи на лечение, при това с далеч по-лошо оборудване и несравнимо по-малко средства? И как е възможно съвременната медицина с всичкото й оборудване и финансова мощ да не е в състояние да открие нито един лек с обществена важност за последните тридесет години? Д-р Райф разполагал с начин за унищожаване на всички възможни вируси. Може би, тъй като не са фармакологични средства, устройствата му са били „законно спрени“ от широко разпространение.