В ясната светлина на чудните скали имало някакво силно усещане за изгубен чист свят и неговата прекрасна искряща жизненост. Сякаш всички учени, приближили блестящите камъни, били обзети от някаква нова и поразителна атмосфера. Вперил поглед в изумително ярката и сякаш безкрайна светлина, човек имал усещането, че божественото проявление свети през „покварената материя“. Това била светлина от смъртта — пълна антитеза на парадигмата за огъня. За получаването на светлина не била нужна смъртта на нещо живо. Светлината не била плод на изгаряне на гориво, не представлявала душата на зелената гора. Тази материя не била „покварена“, а била съвсем друг рядък вид, описан в най-големи подробности единствено в древните легенди и предания.
С всяка нова находка на светещ минерал се добавяло поредното доказателство за древното вярване, че съзидателната светлина не е напуснала света на сълзите. Там, където смъртта властвала над всичко, светлината на тези редки камъни възвестявали радостната вест, че божествената любов продължава да се стреми към човечеството. Онези, които изучили и описали преживяното със светещите скали, със сигурност можели да сравнят яркостта им с яркостта на свещите и огньовете. А когато свързали светенето на странните скали с лунната и слънчевата светлина, това не е било израз на научен примитивизъм или емоционален изблик.
Изумяваме се, когато си дадем сметка колко много са били тези находки в зората на Ренесанса. Тайни алманаси и ръкописи, намирани с огромна трудност и често във фрагментарен вид, съдържат безброй разкази за тези открития — остатъци от забележителните събития от миналото, което винаги намира начин да превъзмогне забравата.
Умовете на учените размишлявали под въздействието на видяната мечта за нови технологии. Било нужно време, за да могат напълно да се разработят чудесата, които можели да се постигнат при подходящото използване на тези камъни. Дали камъните отговарят на мислите? Извършват ли действия от разстояние? Ще могат ли да се използват за вдигане на тежки предмети? Да направят човек невидим или неуязвим? Много показателно е, че онези, които търсели приложение за светещите камъни, използвали същите архетипове от легендите, които да насочват усилията им.
Сега мнозина се завтекли в планините да търсят светещи скали. Били открити множество разновидности, но само няколко излъчвали рядката светлина като намерените по-рано. Големи кристали флуорит и барит били откъртвани от склоновете на планините. След като се излагали на силните слънчеви лъчи, те били премествани в тъмни помещения за изучаване. В ръцете на секуларните учени, които търсели чисто механично обяснение на явлението, сравнително слабото лъчение на тези кристали си оставало неразгадаемо. Те не можели да се сравняват с намерените по-рано. Думите и логиката не успявали да обяснят онова, което им разкрила природата.
Учените от късния Ренесанс търсели по цял свят още образци на чудните светещи камъни. Били намерени множество примери на тези флуоресцентни феномени и на науката не й оставало нищо друго, освен да съпоставя данните. Търпеливо и методично била събрана огромна колекция от най-различни минерали и описания. И все пак, никоя от по-късните находки не можела да се сравнява с онези забележителни събития от миналото, когато били открити прочутите светещи камъни на Европа.
Подобно единодушно религиозно отношение към феномена не било наблюдавано никога повече. И наистина е любопитно, че силата на светене на намерените по-късно камъни — предимно барит и флуорит — не можела да се сравнява със светлината на откритите по-рано. Оригиналните камъни се появявали в дворовете на различни благородници през целия Ренесанс и всеки владетел жадувал да ги притежава. Техните появи и изчезвания следвали възхода и падението на силата им. Невъзможно било да се проследи местонахождението на тези редки камъни, чиято излъчвана светлина била толкова силна, че „плашела“. Други подобни открития в Европа така и не били направени.
При липсата на по-късни съобщения, тези камъни си остават необясними. От време на време някои от тях се появявали през следващите векове, но наистина големите източници на естествена светлина като че ли отново помръкнали. В това отношение ученият е изправен пред загадка. Каква е причината за тяхната поява и изчезване през вековете?
Нова светлина