С напредването на технологията някои изследователи открили, че при комбинирането на кристалите се получава по-добро усилване. Когато парчета карборунд и силиций се закрепят едно до друго с малки пружини в метална тръба, сигналът става невероятно силен. Батерии със слабо напрежение превръщат тези минерални детектори в усилватели — първите по рода си приемно-предавателни устройства. Били направени доста опити с биминерални и биметални хибриди, които показали добри резултати. За още по-силно увеличаване на силата на сигнала се използвали най-различни комбинации — минерал метал, минерал, минерал и дори множество минерали, свързани за два различни метала.
В някои детектори се използвал радиоактивния минерал карнотит. Това много засилвало проводимостта, което пък водело до невероятно усилване на сигнала. Същият резултат се получавал и когато въздушните батерии и котешките мустаци са свържат с аутонит — друг слабо радиоактивен кристал. Имало дори малки фирми, произвеждащи синтетични кристали („радиоцит“ и „русонит“). Твърдяло се, че използването им давало най-добри резултати. Постепенно в списанията започнали да се появяват и множество други чувствителни материали — естествени и редки, както и синтетични.
В светлината на всички тези чудеса частни и правителствени лаборатории започнали истинска надпревара в изучаването на минералния свят. Отново било направено откритието, че този свят не е никак прост, а загадъчен и специфичен за конкретното място. Всяко находище се характеризирало с уникални комбинации и смесица на минерали. Характерните особености на един и същ минерал могат да варират в зависимост от местонахождението му.
Галенът например съдържа следи от специфични елементи, които са напълно различни според находището. Оказало се, че галенът от някои находища в Канзас дава изключително чист и силен сигнал. Тази богата на германий разновидност далеч превъзхожда останалите образци на същия минерал. Освен това, кристалите от Канзас се различават и по външен вид от откритите другаде с характерния си синьо-зелен оттенък.
Земна енергия
Кристалните композиции били водещата радио технология в началото на XX век, макар че слушането на радио през подобни устройства е тръпка и до днес. Звуците са изненадващо ясни и силни. Един възрастен съсед разказваше как прачичо му успял така да настрои приемника си, че „музиката се чуваше из цялата къща“. Повечето радиоприемници с кристали били без захранване. Написаните за тях студии са достатъчни за събирането им в няколко обемисти тома.
Аномалната сила на получените чрез кристалите радиосигнали е тясно свързана с дизайна, проводимостта, качеството на кристала, площта на антената и заземяването. В много случаи може да се мине и без антена, стига заземяването да е „правилно“. Всъщност приемането на сигнали е възможно без антена, но не и без заземяване. В случая важна е именно връзката със земята.
Аматьорите отново откриват, че специфични точки на земята излъчват радиосигнали, които са достатъчни, за да захранят високоговорители! Неотдавна трима независими изследователи показаха, че сигналите от кристално радио единствено чрез заземяване са шокиращо силни. Получената от приемниците мощност била толкова голяма, че се наложило да се сложат колони с възможност за намаляване на звука!
Според съобщенията, получените чрез кристалите радиосигнали всъщност като че ли „стават по-силни“ с времето. Това странно засилване е било отбелязано от множество изследователи. Схемата следва „вегетативния растеж“, наблюдаван от Райхенбах при неговата енергия од и открит от Стъбълфийлд в неговите „земни електрически вълни“. Вегетативният растеж се проявява като постепенно усилващ се сигнал, който при максималната си мощност достига до плашещи величини. В един от случаите сигналът бил толкова слаб, че имало нужда от слушалки. В рамките на няколко дни обаче слушалките трябвало да се заменят с малък високоговорител, който на свой ред отстъпил на доста по-голям. Накрая се налагало големият високоговорител периодично да се изключва, защото съседите започнали да се оплакват от „нетърпимо гърмящия звук“. Тук имаме вегетативно усилване на сигнала, а не някаква електрическа характеристика.