Д-р Мъри така и не споменава никакви подробности около „откривателската“ част на тази история. Просто споменава, че е добил минерала от два различни източника в Швеция. Първите образци били кристали, намерени в оголената скала на склона на един хълм. Вторият — фина бяла пудра — бил събран от някакъв железопътен вагон в Абиско. Двата материала били идентични по състав. Няма съмнение, че д-р Мъри умишлено крие местоположението на находищата и е възнамерявал да ги използва в бъдеще.
Надареният с изключително странни електрически свойства камък се оказал голяма изненада. Д-р Мъри го използвал като кристален детектор на радиосигнали и бързо открил няколко неочаквани феномена. Минералът толкова много усилил сигналите, че токът унищожил слушалките му. След това Мъри настроил изходната мощност така, че да е подходяща за много силен високоговорител. Изборът, на която и да е станция водел до получаването на изключително силен звук без нуждата от външно захранване! Фактът, че кристалните радиоприемници не се нуждаели от външно захранване, за да постигнат тези нива на активност, подсказал последвалите експерименти. Преценката му за минерала е мистична. Объркващият му коментар дотогава нямал аналог в света на електротехниката.
„Попаднах на способен да улавя радиовълни минерал със свойства сам да усилва сигналите.“
Освен това наблюдавал ярки синьо-бели искри, танцуващи по жиците около минерала. Мистерия! Невероятно! Камъкът предизвикал куп теоретични „проблеми“. Всяко устройство „със способност само да усилва сигналите“ би трябвало да черпи енергията си отнякъде. Но какъв е тогава източникът на „шведския камък“? Такъв просто нямало.
Без да е в състояние да открие отговора, д-р Мъри модифицирал теорията си за земното електричество. Стигнал до заключението, че естественото земно електричество изцяло се дължи на особени минерали, подобни на намерения от него. Минералите, разсъждавал той, могат да модифицират някакви по-фундаментални енергии на земята. При този процес се натрупва електрическо напрежение, което е и причина в Земята да има постоянно електричество. Това може би обяснява и защо статичния заряд на Земята „приижда“ на отделни вълни. Каквато и енергия да натрупва заряда в минералите, тя е очевидно пулсираща.
Това особено поведение на минерала било напълно безпрецедентно. За него не съществували никакви електрически обяснения. Въпреки неспособността си да проумее защо камъкът е способен на подобни чудеса, д-р Мъри продължил експериментите си. В процеса на работа направил няколко модификации на първоначалната си теория. Основавайки се на силната си интуиция, през 1914 г. той завършил докторската си дисертация, в която постулира съществуването на „море от енергия“, което в бъдеще може да задоволи всички енергийни нужди на човечеството.
Звездните пещи
Всички тези събития са от недотам познатите години от младостта на д-р Мъри. Оженил се през 1917 г. Сменил няколко работни места като инженер, като не преставал да преследва мечтата си да открие начин за извличане на енергия от земята. Между 1914 и 1921 г. д-р Мъри не бил в състояние да продължи с експериментите си — работата и семейният живот поглъщали цялото му време. Кариерата му била доста престижна за времето си. Работел едновременно като конструктор и инженер за Енергийната и осветителна компания на Юта, инженер на строителна компания „Феникс“, заместник главен инженер на строителната компания „Арастард“, както и главен инженер на отдел в телефонната и телеграфна компания „Маунтин Стейтс“.
Обхванат от внезапно вдъхновение, той се заел да работи с открития от него минерал и усъвършенствал измайстореното вече устройство — цилиндър с диаметър 20 см и височина 15 см. С помощта на антена и добър заземителен прът д-р Мъри успешно захранил 100 ватова лампа с нажежаема жичка и 655 ватов нагревател. Било установено, че с по-дълбоко забити заземяващи пръти се получава по-ярка светлина. Светът чул за д-р Мъри през 1925 г., когато започнал да прави чудеса с новия си „енергиен приемник“ в Солт Лейк Сити.
Няколко местни жители били свидетели на експериментите му. Видели, че мощността се засилва, когато пръчките за заземяване се забивали по-дълбоко. Мъри се обърнал към някои утвърдени учени с надеждата, че откритието му ще бъде разгледано обстойно в някоя по-голяма научна лаборатория. След това се сетил, че най-разумно е да установи връзка с представители на енергийната промишленост, които биха имали интерес да разгърнат революционната му технология.