Д-р Льо Бон твърди, че съществуват слънчеви лъчи с далеч по-голям потенциал от ултравиолетовите. Стимулирането на радиоактивните емисии се извършвало на „последователни етапи“. Пълното разпадане на материята се получавало, когато много специфични гама-лъчи се съчетаят с подходящите елементи. При такива ултрафотоядрени реакции се отделяли невъобразими количества енергия и самите реакции били „цялостни“. При разпадането не се получавали междинни частици.
И така, пълното разпадане на даден елемент може да се предизвика единствено от специфични гама-лъчи, които превръщат материята в чиста енергия, без междинни частици. Следователно реакциите при отсъствието на въпросните лъчи са „непълни“ — много по-слаби от възможното „пиково“ превръщане на материята. Тези непълни реакции водят до появата на различни частици и лъчи, които физиците наричат „радиоактивност“.
В продължение на тезата си Льо Бон разглежда състоянието в космоса и изчислява потенциалното количество енергия, освобождавана при фото ядрената реакция. Според него единствено рядкото срещане на специфичните гама-лъчи и на резонансните им елементи е попречило на света да се разпадне в един гигантски проблясък. За щастие елементите по повърхността на Земята, които при този процес биха се превърнали в чиста енергия чрез една огромна експлозия, отдавна не съществуват. Звездите вечно ни напомнят за тази възможност.
Льо Бон показал, че редките гама-лъчи действително проникват в цялата материя и поддържат в звездите постоянно ниво на преобразуване на материята в енергия. Физиците след него, занимаващи се с проблема за разцепването на атомното ядро, така и не оценили експерименталните му доказателства.
Ако тези стимулиращи фокусирани лъчи се приложат контролирано към резонантните им елементи, биха могли да се отделят неизчислими количества използваема енергия за цяла вечност. Истински вечен светилник! Д-р Льо Бон бил първият теоретик, посочил „вътрешно атомната“ енергия като енергията на бъдещето. Пак той пръв проектирал и използвал специални реактори за процеса на преобразуване. Гориво на фото ядрения му реактор били леки метали — Льо Бон твърдял, че те ща се разпаднат толкова бавно, че ще излъчват енергия най-малкото в продължение на столетие, ако не и повече.
Фото ядрената реакция е процес, при който могат да се появят всякакви междинни частици. Някои от тях биха могли да не бъдат от „известните“. Д-р Льо Бон говори също за тези преобразувания като за „етерни“. В процеса на фото ядрената реакция има две крайности. При едната по време на частичното преобразуване се образуват множество различни частици и лъчи. При другата се извършва „пълно преобразуване“ на материята в енергия.
Чрез „моделиране“ на фото ядрения процес Льо Бон показал как могат да се определят специфичните резултантни енергии. Теоретично тези реакции могат да се настроят така, че да се получава топлина, светлина, двигателна сила, отблъскване, привличане — с други думи, във всичко. Тази „вътрешно атомна енергия“ е резултат от управляеми и моделирани реакции, при които физиците са в състояние да определят с висока точност изходния резултат. Така е възможно да се получи чисто електричество без вредни странични емисии — достатъчно е просто да се подберат подходящите лъчи и елементи.
Отсъствието на опасните проникващи лъчи не позволява пълното разпадане на земните материали и превръщането им в енергия. Всички примери на естествена радиоактивност са непълни и „случайни“. По принцип в слънчевата енергия няма достатъчно висока концентрация тъмни ултравиолетови и намиращите се извън видимия спектър лъчи, способни да причинят неконтролируемо отделяне на големи количества енергия. Въпреки това д-р Льо Бон заявявал, че фото ядрената реакция може да бъде овладяна.
В серия поразително прости експерименти той неведнъж демонстрирал, че правилното резонансно съчетаване на лъчи и прости елементи действително води до излъчване на заредени частици, чието количество било достатъчно, за да надхвърли лъчението на така наречените естествени радиоактивни елементи. Опитите били извършени с магнезий и калай, поставени под силно фокусирана слънчева светлина. Полученото количество статично електричество надхвърляло лъчението на радия!