Д-р Мъри изобретил особена плазмена „лампа“, в която се съдържал минералът. В устройството й има някои подробности, които могат да се разберат най-добре при запознаването с чертежите и. Минералът се поставял върху вътрешната повърхност на метален огнеупорен съд и се задържал с помощта на няколко малки зърна от друг материал. Към конгломерата се прикачвал проводник, чийто извод излизал навън от съда. Компонентът се запълвал с инертен газ и се запечатвал.
Този компонент и всичките му детайли след всеки опит бил изваждан и държан в отделен сейф. Експериментите били изцяло емпирични и се извършвали изключително прецизно. Така постепенно Мъри създал модели, чиято изходна мощност била наистина впечатляваща. Резултатите от работата му били показвани на организирани частни демонстрации. Между 1925 и 1929 г. Мъри направил опити пред стотици квалифицирани специалисти.
В най-мощния си вариант устройството се състояло от множество работещи един след друг компоненти. За „настройването“ на приемника винаги били нужни няколко минути. По-ранните модели изисквали „запалване“, което се осъществявало с помощта на малък генератор на искри. След подходящото настройване енергията потичала незабавно и само след миг лампите светвали в пълната си мощност. Чрез преобразуването на лъчистата енергия д-р Мъри успешно достигал до мощност от 7500 вата. Най-мощните му модели произвеждали по 50 киловата — достатъчно за покриването на нуждите на малка фабрика за един ден.
В няколко случая имало „влияния“ на околната среда, които временно спирали активирането на устройствата. Но след преодоляването на пречките, приемниците започвали да работят по познатия начин в пълен разрез с всички закони на физиката. Резките удари обикновено се отразявали на работата им. Това се дължало на крехката сребърна жица, свързана с шведския камък в специалната метална лампа.
Най-неочаквано се оказало, че по-малкото устройство играело ролята на слънчева обсерватория. Д-р Мъри бил в състояние пряко да наблюдава слънчевата активност. Устройството следвало пулсациите на нашата звезда и произвеждало най-много енергия през деня. Нощем реакциите на слънчевата активност били много слаби. Като се има предвид огромното количество изходна енергия, д-р Мъри в никакъв случай не бил разочарован. Напротив — откритието направо го очаровало.
Скъпоценният минерал станал безценен, когато Мъри открил, че се среща изключително рядко. Сравненията с местни варианти от същия вид за огромна изненада показали, че единствено шведският камък е в състояние да произвежда енергия. Материалът се оказал абсолютен феномен.
За демонстрациите със значително подобрения детектор имало нужда от антена абсорбер. Пулсиращата електростатична енергия се проявявала много по-добре при по-високи антени с по-голяма приемателна площ. Без антена и заземяване не се наблюдавала никаква активност. Тя изчезвала и когато антената била „скъсявана“, докосвана или доближавана. На първите фотографии се вижда голяма външна антена с прикачен към нея приемник. Устройството ставало по-лесно преносимо, когато през помещението се опъвала малка медна антена. По-късно дори тя била заместена от вътрешна медна плоча.
Разбирането на тези изисквания налагало запознаване с по-ранни трудове. Космическите лъчи според Тесла представлявали „ултра материални частици“, които са в състояние да преминават през стъкло. Тесла наблюдавал как тези лъчи буквално потъвали в металите. Този фокусиращ ефект на металите осигурявал капацитивна повърхност, която позволила разстоянието между детектора и антената значително да се увеличи. Детекторната „лампа“ всъщност представлявала запечатан и запълнен с аргон съд. Предполага се, че космическите лъчи се фокусирали от металната му обвивка, също както някои рентгенови лъчи могат да се фокусират от подходящи метални форми. Медната плоча излагала по-голяма част от минерала на околното пространство и така го превръщала в по-ефективен фокус за специфичните стимулиращи космически лъчи.
Единственото нещо, от което Мъри така и не успял да се освободи, било заземяването. Устройството можело да работи само ако е свързано със земята — характеристика, на чието изучаване били хвърлени много усилия. Почти ежедневните демонстрации на Мъри се наблюдавали от множество очевидци. Странната „електрическа машина“ се превърнала в обект на огромен интерес сред научните и корпоративните кръгове в Солт Лейк Сити.