Покритата с копчета махагонова кутия с размерите на настолен радиоприемник генерирала около 7500 вата електрическа енергия. Фотографиите показват, че получената енергия постъпвала към външните устройства чрез два дебели кабела. Изходният капацитет бил достатъчен за пълното захранване на петнадесет двеставатови лампи, както и малка ютия, нагревател и вентилатор.
Мъри неизменно твърдял, че детекторът му улавя радиоактивните излъчвания от слънцето и звездите. Устройството използвало тези излъчвания в степен, която изглеждала невъзможна от гледна точка на законите на физиката. Въпреки тези теоретични несъответствия, историята непрекъснато ни показва, че емпиричното откритие е първостепенно и често може да противоречи на онова, което се смята за „възможно“ от господстващите в момента научни становища.
Изходният ток, особено когато се използвал в електрическите уреди, бил истинска загадка. Токът от приемникът на Мъри можел да накара обикновена електрическа крушка да свети много по-силно от нормалните й показатели. При това жичката на крушката никога не се нажежавала — призрачната бяла светлина се получавала от газовете около нея. Освен това лампите оставали студени на допир. Няколко свидетели по различно време съобщават, че движението в близост до устройството — било то на тяло или просто на ръце, можело да развали настройката му и да накара лампата или съответния уред да „изключи“. Новият приемник на д-р Мъри използвал няколко успоредно свързани „лампи“, представляващи херметически запечатани метални контейнери. За изработването на частите за устройствата се грижел Гейбриъл Мес, много близък приятел на Мъри. По негова поръчка няколко производители в Англия и Германия приготвяли отделните части за лампите. Местният бижутер и часовникар Алфред Бърел запоявал контактите и тънките сребърни жички. Никой друг не бил допускан до тайните на странните метални лампи. В заявката си за патент от 1931 г. д-р Мъри ги нарича „усилватели“.
Усилвателите представлявали изключително деликатни компоненти. Силните вибрации можели да повредят вътрешните контакти на устройството и да го направят неизползваемо. На едно голямо семейно събиране д-р Мъри демонстрирал приемника си, използващ за „абсорбер“ дълъг меден проводник. Някои го попитали какво ще стане, ако докоснат жицата. Д-р Мъри обяснил, че лампите ще изгаснат. А когато го запитали дали допирът ще предизвика токов удар, отговорът му бил отрицателен.
Токовете от приемника предизвиквали странни оптически феномени. Фотографирането на светлина, получена от захранвани от приемника лампи, било много трудно. Големи тъмни петна закривали по-голямата част от подробностите непосредствено над лампите, докато останалите детайли били учудващо контрастни. Този контраст се забелязвал и с просто око. Освен това, тъмните петна имали ясно очертани диаметри и се простирали на около петнадесет сантиметра около лампите.
Този феномен е необичаен, тъй като излъчваната от лампите светлина достигала далеч извън тъмните петна и се регистрирала на фотографиите. Когато снимките се правели на закрито, помещението се изпълвало с мъгливи сивкави области, които сякаш висели във въздуха в близост до хората. И Макар че тези ефекти се улавяли от лентата, с просто око не се забелязвало нищо подобно. Замъгляването би могло да се обясни с невидими дъги от земен източник, разреждащи се във въздуха в близост до приемника. Внимателното проучване показва, че става въпрос точно за такова явление.
Моторите, приспособените към подаваната от приемника енергия, работели на изключително високи обороти. Подобно на лампите, те също оставали студени. Д-р Мъри съобщава, че когато работели на тъмно, около тях можела да се види виолетова корона. Парадоксът се проявява, когато се захранвали нагреватели — при наличието на подходящо съпротивление токът от приемника произвеждал топлина. Д-р Мъри демонстрирал ефекта с обикновени електрически печки, чиито реотани се нажежавали до червено. В редица публични и частни демонстрации било показано, че енергийният приемник е в състояние да захранва обикновени електрически лампи, специално приспособени мотори и нагреватели.
С най-големия си приемник COSRAY д-р Мъри можел да превърне космическите лъчи в петдесет киловата електрическа енергия.
Част от неговото изгубено изкуство, благодарение на което ставало възможно получаването на цялата тази енергия, е и специалното „поетапно“ усилване. Именно благодарение на това разделено на отделни етапи приемане и усилване енергията можела да се овладее, да се поеме от няколко канала едновременно и да се „излъчи“ в постоянен поток.