Контактите с Асоциацията за електрифициране на селските райони започнали през 1939 г. с появата на няколко нейни служители. Водачът им споменал, че Даниел Магдийл и администрацията на Асоциацията „ще се срещнат“, и довел със себе си неколцина инженери. Ненадейно в лабораторията на Мъри се събрали представители на всички заинтересувани страни. Асоциацията за електрифициране на селските райони дори призовала „учен експерт“, който за съвсем кратко време направил опит да унищожи както приемника, така и създателя му.
На влизане в тъмната лаборатория Мъри се озовал лице в лице с въоръжен мъж. Сред убийците бил и изпратеният от Асоциацията „учен“. Започнала престрелка. Мъри извадил пистолета си и отвърнал на огъня. Изстрелът му се оказал фатално точен. Повече никой не се осмелил да го закача, макар че един правителствен агент в присъствието на младия Джон Мъри отправил заплаха, че изобретателят ще бъде „ликвидиран“. Мъри непрекъснато бил тормозен от агентите да се „върне на работа или да си понесе последствията“. В отговор той сложил бронирани стъкла на автомобила си и не се разделял нито за миг с револвера си.
Тези видими и съвсем откровени изрази на пристрастие трябва да послужат като предупреждение. Онези, които продължават да си въобразяват, че бюрократите в правителството са заинтересовани от демократически начинания, са дълбоко заблудени идеалисти. Съмнения, гняв и убийства — само това може да се породи в сърцето на изпълнената със страх и вървяща към самоунищожение „конспирация“ на човешката природа, обърнала гръб на идеалите. На чудесата. На изгубения прекрасен свят.
Обществени връзки
Върнатите молби за патенти на д-р Мъри били подложени на подробно проучване. Комисията отхвърлила твърденията за приемника на лъчиста енергия въпреки съществуването на действащ модел и показанията на заслужаващи доверие очевидци. Очевидно има моменти, когато за Патентното бюро демонстрациите и работещите устройства не са „достатъчно доказателство“! Техническото основание за отхвърлянето било просто семантично средство, целящо изобретението да не достига до промишления комплекс. Членовете на комисията твърдели, че устройството не можело да произвежда ток, защото „оставало студено“. Любопитно е тогава как няколко кристални радиоприемника получили патенти през същата тази година. Те също „оставали студени“! Или членовете на комисията не са били достатъчно образовани, или са били много добре запознати с предписанията — които се променят всяка следваща година.
И макар че Мъри така и не получил патент, най-любопитното е, че през 1926 г. била подадена на практика същата заявка. Патент 2.032.545 на името на Х. Б. Макилрат предхожда молбата на Мъри и е идентичен с нея! Придружен с работещ модел, този петстепенен усилвател използва специални радиоактивни минерали за захранването на фонографи, системи за масово осведомяване и радиотелевизионни приемници. Изходната му енергия е много мощна. Устройството е в състояние да усилва сигналите без използването на външен източник на енергия и лампите му не се нуждаели от подмяна.
Има и още няколко други примери на подобни патенти — системата на Макиларт не била единствената, появила се през онзи период. Неколцина изобретатели (Блекмор, Хъбърд, Винкелман, Ейнсуорт, Бърк, Фарнсуорт и Харт) разработили забележителни усилватели и източници на електричество, използващи малки количества необогатени радиоактивни материали. Още по-забележителен е елегантният начин, по който патентите на Макилрат и другите така и не достигнали до пазара. Нито едно от устройствата не било дадено за масово производство. След като се запознае с достатъчно подобни случаи, човек започва да разбира, че свързаните с корпоративните интереси регулатори и членове на комисии са държали под око ново появяващите се устройства за производство на енергия.
От големия брой останали неосъществени патенти ясно се вижда, че всички изобретения, имащи някаква връзка с безплатната енергия, били целенасочено спирани и не се допускали до масово производство. Разполагаме единствено с официални документи, доказващи, че моделите действително са съществували и са работели според описанието. Някои представители на университетската управа разполагали с дадени им насаме чертежи и бележки на д-р Мъри. Чертежите излезли на бял свят години по-късно, когато Лабораториите „Бел“ патентовали своя „транзистор“. Дизайнът е абсолютно същият. Транзисторът е пряк резултат от изследванията на Мъри и е заимстван от собствените му ранни модели. Звучи невероятно? Служителят, одобрил патента на транзистора на Лабораториите „Бел“, е същият човек, който се занимавал и с исканията на Мъри.