През всички тези години д-р Мъри поддържал своята собствена лаборатория, работейки като консултант за радио индустрията. Различни компании прибягвали до експертното му мнение при изработването и производството на по-добри лампови приемници. Златният век на радиото му дължи някои от най-забележителните си постижения. Работейки за лабораториите на Е. Х. Скот, Мъри е един от пионерите в разработката на прочутите радиоприемници „Филхармонии“, „Импириъл“ и „LSB“. Тези масивни хромирани конзоли улавяли необичайно „топли и кадифени“ сигнали на средни и къси вълни, които звучали по-скоро като УКВ (FM).
Очевидно необичайните радио схеми на Мъри улавяли сигнали от слаби радиостанции, намиращи се чак в Антарктида! В един случай присъстващите ясно чули адмирал Бърд да предава от „Малка Америка“. Брошурите и журналите на компанията показват Мъри и Е. Х. Скот в промишлените лаборатории. Превърналият се в специалист в дизайна на ефективни вакуумни лампи и основани на тях схеми Мъри нямал проблем да си осигури място като консултант. Когато постъпил на работа за „Хамерланд Индъстрис“, той разработил успешната серия „Суперпро“. Ясният сигнал, получаван от тези модели, напомнял на звуците от кристалните радиоприемници.
Използвайки принципите, научени от работата върху шведския камък, Мъри разработил истински студени катодни лампи. В тях вместо термичните катодни излъчватели се използвали радиоактивни материали. Лампите намерили приложение в редица военни проекти, при които имало нужда от продължително работещи източници на висока мощност. По същото време подобни катодни лампи били разработени независимо и от д-р Фило Т. Фарнсуорт. Неговият цезиев „мултипактор“ представлява по същество чист фото ядрен реактор, чиято необичайна производителност напълно объркала тогавашните инженери.
Талантите на д-р Мъри били оценявани и търсени от редица радиокомпании. Той помогнал на „Фишер“ в разработката на прочутия стерео усилвател Модел 50. Всички модели на д-р Мъри имат характерни намотки, при които сигналите се усилват на отделни етапи — похват, научен от работата му върху лъчистия приемник.
Мъри успял да намери сред колегите си инженери и техници неколцина сърдечни хора, които разпознавали гения му. След като спечелил доверието им, той неведнъж обсъждал с тях идеите си за „океана от енергия“ и винаги предизвиквал въодушевлението им. Никой не се съмнявал в думите му. Никой не се опитвал да лепне един или друг етикет на твърденията му. Ползвал се с уважението на всички, с които общувал. Приятелите му напълно му вярвали. Техният приятел и колега разполагал с революционно откритие, което напълно щяло да промени света.
И докато професорските становища противопоставяли догмата и патронажа на емпиричния факт, д-р Мъри открил разбиране в работилниците. Това било най-сигурното средство, с което наистина можел да повлияе на научната общност. Оттук нататък в подхода му винаги имало личен контакт. Изнесъл множество лекции за лъчистата енергия и начините за нейното овладяване и използване. Несъмнено младият д-р Фило Т. Фарнсуорт, който живеел по онова време в Солт Лейк Сити, е бил запознат с първите му беседи. Двамата преследвали едни и същи идеи независимо един от друг.
Технологията на бъдещето
Освен своя приемник на лъчиста енергия, през годините д-р Мъри демонстрирал и няколко други чудеса пред безброй очевидци. Няколко хиляди души ставали свидетели на видения за бъдещето по време на рождени дни, вечерни сбирки, молитвени събрания и официални или неофициални лекции.
Д-р Мъри непрекъснато откривал нови и нови изумителни свойства на шведския камък. Той въвел в употреба научените от първоначалната теория на Льо Бон принципи и разработил революционни приложения на фото ядрената реакция в други елементи и химични съединения. През годините след първите му открития били намерени три различни приложения на общия принцип.
На първото се натъкнал случайно по време на експериментите с приемника на лъчиста енергия. Странното откритие било направено, докато се опитвал да „настрои“ камъка с един от ранните заземени радиоприемници. За свое най-голямо изумление Мъри открил, че не улавя радиостанции, а гласовете на собствените си съседи! В слушалките се чували звуци от места, където нямало никакви микрофони — обикновени разговори и домашни шумове. Настроен на тези свръхестествени вълни, Мъри в крайна сметка успял да открие и намиращите се на големи разстояния места, където се разнасяли звуците. Устройството му не било микрофон.