Самото устройство се намирало под похлупак, от който излизали изводите, свързани със слушалките и земята. Механизмите за настройка се намирали под дебелия стъклен контейнер. Твърди се, че апаратът работел само когато „лампата“ на Мъри била насочена към земята. Загадъчното „подслушвателно“ или „улавящо звуци“ устройство може да се види на няколко снимки.
Д-р Мъри демонстрирал апарата на семейството си, както и на студенти, инженери и приятели. Всеки можел безпогрешно да разпознае подслушваните места. Били изказани предположения, че устройството улавя звуковите трептения в лъчистата обвивка непосредствено на нивото на земята. Настройването му позволявало странно „земно латерално улавяне“ на обвивката.
На една от демонстрациите към устройството били свързани две слушалки. След настройването д-р Мъри подал слушалките на двама души и помолил трима други да излязат пред къщата и да проведат някакъв разговор. Казал, че устройството е настроено към тримата. Думите им се различавали ясно. Двамата слушатели можели да разпознаят кой говори в момента. По време на демонстрацията единият от слушателите решил да „настрои“ апарата сам. Щом завъртял копчето, изуменият младеж започнал да чува други разговори и звуци. По-късно той писал, че ясно различил свирката на влак и вика „Всички да се качват!“ на началник-гарата, както и други разговори. Разбрал, че звуците идват от местната железопътна гара на повече от осем километра от мястото, където се намирал.
По време на демонстрацията никой не носел предавател. Всички съмняващи се замълчали, когато младежът споменал какво е чул от гарата. Там също нямало никой, който да носи предавател. Как е възможно всичко това си остава предизвикателство към физиката. Повдигнатите въпроси засягат основните идеи за земната енергия.
Как можело толкова далечни звуци да се улавят от заземена жица? Дали свързаните с човешката дейност звуци имат някакъв „биологически“ ефект върху лъчистата енергия. Правителствените агенции проявили много жив интерес към устройството. През 1950 г., много след злополучния си сблъсък с Асоциацията за електрифициране на селските райони, д-р Мъри занесъл устройството в радио лабораториите във Форт Монмаут (Ню Джързи), където разработил системата в рамките на свръхсекретен научен проект. След това изключително рядко споменавал за откритието си.
Втората изумителна област на открития е свързана с терапевтичните лъчеви устройства. След като работел с приемника на лъчиста енергия, д-р Мъри започнал да забелязва странни изгаряния по ръцете си, подобни на изгаряния от радий. В усилията си да се справи с възникналия проблем, той се заровил в загадките на лечението. Често за ускоряване на процеса на оздравяване се прилагало стимулиране на тялото с радиочестоти. Счупените кости се възстановявали много по-бързо, ако се подложат на определен вид радиоимпулси. По този начин можели да се лекуват също така порязвания, навяхвания и някои изгаряния.
Д-р Мъри се заел да се запознае с използването на различните лъчеви терапии и особено на приложението на радия и кобалта. Решил, че докато тези методи имали специфични ефекти и сфера на приложение, едно по-силно проникващо лъчение би могло да бъде по-ефективно от всички други системи. Започнал да експериментира, разработвайки най-различни видове лампи. По време на проучванията си открил, че някои лъчи могат да подобрят възстановяването на тъканите, без да причиняват вреда на тялото. Сега прилагал теорията на Льо Бон с намерението да получи с помощта на фото ядрената реакция нови и неизвестни до момента лъчи.
Мъри поставил специфични елементи и радиоактивни съединения в лапи с газ под ниско налягане. Идеята била да предизвика почти етерна дезинтеграция на материята, при което да се освободи силно проникващо лъчение, което да е с много по-малка енергийна натовареност от гама-лъчите. Целта му била получаването на емисии, близки до светлинните. Тесла успял да ги получи във вакуумни лампи с карборунд. Светлината от тях стимулирала и действала лечебно на организма. След серия експерименти той написал няколко статии по въпроса. В кратката си разработка под заглавие „Терапия с алфа, бета и гама-лъчи“ четем:
„Тъй като фундаменталният радиоактивен процес не е свързан с електроните (на повърхността на атома), а с ядрото на атома, възможна е дълготрайна дълбока терапия“ Д-р Мъри разработил и използвал собствените си „лъчеви апликатори“ с дълбокото убеждение, че проникващото им лъчение ще бъде лечебно, без да предизвиква увреждания — самият той бил доказателство за това. Теорията зад устройствата му била прозорлива. Щом по време на възстановяването си тъканите излъчват, значи можело същият вид лъчение да се приложи изкуствено и да стимулира възстановяването. Подобните на светлинни лъчи биха стимулирали възстановяването на конкретни вътрешни органи, стига да се прилагат достатъчно внимателно.