Тези лъчи могат да проникнат през един сантиметър олово и същевременно не нараняват здравите тъкани заради вътрешните „фантомни“ характеристики и естеството на използвания активен материал.
Тези озадачаващи твърдения показват революционния характер на лечебните устройства на Мъри, представляващи големи лампи с формата на камбани и сфери (патент 2.460.707). Внимателното проучване на модела показва наличието на четири различни по форма лампи, всяка от които имала по няколко възможни варианта. Терапевтичните лъчеви лампи използвали различни газове и радиоактивни материали в добре премислени пропорции и съчетания.
С помощта на тези и други подобни уреди д-р Мъри можел свободно да изследва странния свят на гама и „етерните“ лъчи. Мъри открил, че смятаните от учените за смъртоносни гама-лъчи могат да неутрализират радиоактивността на рудите, както и да вършат други чудеса. Забележително е, че е успял да получи патенти за новите си открития. Има хора, които смятат, че в тях д-р Мъри е разкрил тайната на детектора си на лъчиста енергия.
Според разпространеното мнение излагането на лъчението от тези лампи било безопасно. При някои устройства се използвал кварц или рубин, през който минавали лъчите. Лъчението от тези големи лампи пронизвало цялото тяло и го ободрявали. Твърди се, че стимулиращото и освежаващо въздействие напомняло на интравенозно инжектиране на витамини (Беарден).
Лампата YAROM (анаграма на Мъри) представлява стъклен мехур, който доста наподобява цилиндричната иконоскопска лампа на Зворикин (Лер). Активираните от електрически импулси от по 250 киловолта потоци от електрони се насочвали към странна, състояща се от множество части цел, изработена от неизвестни материали. По време на работа устройството излъчвало мека и лечебна розова светлина. Тя възниквала вътре в лампата и с лекота минавала през стените й в околното пространство. Светлината можела да се блокира с ръце, но по-дългото излагане на въздействието й доказвало проникващия й характер. Според твърденията на Мъри лъчите възниквали в ядрата на атомите.
Мъри изложил различни материали на лъчите на сравнително малката си лампа и открил, че може да стимулира растежа на кристалите и металите. Отделеното злато от златната руда се „увеличавало“, когато се облъчва с гама-лъчи. Това поставило началото на още по-драматична серия проучвания, довела до третата му революционна разработка.
Превръщане на енергията в материя
Към 1961 г. д-р Мъри вече описал начините, по които получената лъчиста енергия може да се „насочи навсякъде“ — очевиден намек за нова разработка, при която приемникът му на лъчиста енергия се свързва с лъчевите апликатори.
Основната му сила била металургията и използвал уменията си в различните области, свързани с проучванията му — кристалография, металургия и лъчиста енергия. Сега благодарение на познанията си той успял да „замисли“ кристални и метални съединения, чиято реакция спрямо лъчистата енергия (независимо дали естествена или с изкуствен произход) би довела до образуването на специфични продукти — специални лъчи или частици.
Наред с използването на кристали за поглъщане на лъчистата енергия, д-р Мъри изследвал възможностите да превърне лъчите направо в материя. Експериментите му в тази област станали обект на внимание през 1965 г., когато на 68-та Национална конференция по минно дело в Денвър изнесъл доклад върху трансмутацията. Заниманията му започнали през 1945 г. и първоначалната им цел била да се открие метод за повишаване на добивите от златната руда. За целта д-р Мъри наел с лични средства скъпоструващ линеен ускорител на частици. С негова помощ се получавали много специфичен вид активни електрони, нужни за работата му.
Д-р Мъри открил, че с излагането на различни материали на въздействието на частиците от ускорителя може да се стимулира растежът на кристали и метали в остатъците от рудата. Процесът приличал на работата на лечебните лъчи и очевидно имал аналогична теоретична база. Ето какво пише по въпроса Джон Мъри:
„описаният от нас процес е всъщност баня за растеж на кристали, активирана чрез облъчване. Получените чрез трансмутация атоми на златото са «стадни», което води до образуването на кристална формация. От това наблюдение имаме всички основания да предполагаме, че бедните на полезно съдържание руди и отпадъците могат да ни осигурят не само растеж на кристалите, но и ядрено обкръжение, което е уникално и изключително подходящо за получаването на скъпоценни метали чрез трансмутация“