Мечтата обаче продължавала да витае в умовете на мечтателите. Настанила се в един европейски ракетен клуб, чиито членове се събирали всяка неделя следобед. Имало ракети, мечти за космоса, бира, песни и красиви момичета. Клубът станал прочут с постиженията си, за които знаела цялата страна. За съжаление славата му привлякла вниманието и на тогавашното фашистко правителство. Въпреки изключително ентусиазираната подкрепа на някой си Чарлс Линдберг, американското правителство така и не отпуснало финансова подкрепа за Годар. Интерес към патентите му проявили други — нацистите, ако трябва да бъдем точни.
А в градчето Занесвил в Охайо един млад мечтател се взирал в небето. Мисълта за пътуване в космоса и достигане до други светове очаровала ума на Томас Таунсент Браун. Том изучавал разработените дотогава ракетни двигатели и начина им на действие. Те му разкривали нови безкрайни възможности за завладяването на космоса. А собственият му ум и ръце щели да осъществят една далеч по-добра мечта, която щяла да отправи предизвикателство към всяка фундаментална научна доктрина.
Той просто мечтаел да построи ракетен двигател. Нов вид двигател. Малък и компактен, който да може да използва съвсем малко количество химично гориво и да е способен да победи гравитацията. Първата стъпка в търсенето на Том била да отиде до библиотеката и да се запознае с всичко, което се знаело за ракетните двигатели. Текстовете на мастити физици и химици били обезкуражаващи. Мъртви закони, стени, прегради, ограничения и какви ли не пречки се появявали на всяка следваща страница! Същите писания, които попречили на Годар да получи държавната субсидия.
Том не повярвал, че природата е толкова непреклонна — тя определено не се поддавала на никакви „ограничения“. Книгите не са лицето на природата, те представляват само описания на отделни нейни прояви. Смешно било да се наблюдава как всеки път, когато природата изненадвала човечеството с нещо ново, книгите били пренаписвани и отново се представяли за абсолютна истина! Въпреки огромното количество прехвърлена литература по физика, сякаш всички конвенционални пътища за постигане на целта били заградени с високи стени, на които пишело „НЕ“ за всякакви мечти за ракети.
Пъргавият млад ум така и не останал удовлетворен от академичните „ограничения, пречки и закони“. Тази разочароваща стена от съпротива накарала петнадесетгодишния младеж да поеме по друга линия на разсъждения. Той загърбил тежките и неприятни текстове и се насочил към множеството възможности, вдъхновени от самата мисъл за пътуване в космоса. Просто трябвало да има някакъв по-добър начин да се стигне до други светове! И той щял да го открие.
Електрическата дъга
Мозъкът на Том Браун трескаво работел. Щом химикалите не могат да осигурят достатъчно тяга, значи трябва да се разработят нови горива и системи. Такива системи могат да се открият при съчетаването на много идеи в едно цяло. Трябвало да има някакъв начин. Нищо не било в състояние да го спре. Космическият кораб на Зарков бил обграден от пръстен ракети, които изхвърляли електрически струи и правели какви ли не чудеса. Може би тайната наистина се крие в електричеството, но все още си оставала скрита.
Защо действат ракетите? Защото се движат благодарение на контролираната експлозия на горивото им. Експлозията се оформя и насочва от резистентна на температурата „горивна камера“ в определена посока. Действието на изхвърлените газове предизвиква противодействието на масата на ракетата. В случая законът на Нютон важи с пълна сила. Ключът към ракетната тяга е масата и скоростта на пламъка. Масата на пламъка е почти нулева, тогава откъде идва тягата? От скоростта на пламъка.
Малката маса на секунда се умножава по високото темпо на изхвърлените газове. Това създава реактивната тяга. Химичните експлозии дават тяга, която не зависи от температурата на изгаряне.
Скоростта на пламъка може да се измери спрямо скоростта на звука по няколко фактора. Химиците по онова време наричали това налягане (налягането на експлозията) „бягащо“.