Имало още възможни пътища, по които би могъл да тръгне умът му. Подобно на невидимите катодни лъчи, носещи се по невидими линии, мислите на Том препускали около наблюдавания предишния ден експеримент. Силата на тези мисли го издигнали до такива висоти на вдъхновението, че му било трудно да прави каквото и да било друго. Само си представете! Реактивен ефект в метални проводници! Дали цялото устройство — лампа, макара и жици — ще се движи в космоса? Толкова много възможности Толкова много мисли. Имало само един начин да се убеди със сигурност.
На пазара се предлагали какви ли не лампи — те били популярни компоненти в научните експерименти в началото на века. Геслеровите лампи били пълни с красиво искрящ газ под ниско налягане. Можели да се открият във всяка железария. Тези чудеса на стъкларското производство имали причудливи форми и съдържали най-различни фосфоресцентни химикали. Високоволтовото статично електричество ги карало да светят в ярки цветове — същинско вълшебство.
Друга разновидност била истинско чудо, когато се гледала на тъмно. Тези лампи били миниатюрните електрически „учебници“ от една по-елегантна, но вече отминала епоха. Често ги слагали в какви ли не предмети, а разнообразието във формите и изработката им било наистина викторианско. Специални лампи във формата на цветя се закрепвали за един-единствен електрод. Всяко цвете било третирано със специални фосфоресциращи химикали. Когато се пускал ток, те заблестявали в изумителни червени, виолетови, сини, зелени и оранжеви тонове. Стъблата и листата светели в прекрасно зелено и пращали искрите си към сиво-синьото стъкло на лампата.
Но тези две разновидности предлагали просто красиви зрелища. Том се нуждаел от нещо съвсем друго — нещо като онова, което видял в часа по физика — истинска вакуумна лампа. Колкото по-пълен е вакуумът, толкова по-силен щял да бъде ефектът. Вече бил сигурен в това. Ефектът не се проявявал при Геслеровите и неоновите лампи. Колкото и опасно да звучи (а то е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО опасно!), младият Браун успял да се сдобие с малка рентгенова лампа тип „Кулидж“.
Следва да се отбележи, че по онова време малките рентгенови лампи не се смятали за толкова опасни, колкото са в действителност. Човек можел да си купи еднакво лесно Геслерови лампи от железарията и малки рентгенови лампи от аптеката. Том бил късметлия, че за активирането й използвал индукционна макара с малък капацитет. Това било достатъчно лошо, но използването на по-висок волтаж можело да бъде направо смъртоносно.
Смятал с първия си експеримент да получи ефекта на подскачането — сам, в домашни условия. Пресъздал схемата, която видял в училище. При внезапното прилагане на високо напрежение проводниците подскочили. Том бил изумен, но не и удовлетворен. Вече обмислил какви ли не възможности ефектът да не се окаже онова, което му трябвало. Сега искал да провери дали не може да задвижи лампата, проводниците и всичко останало. Ако лампата се изместела и на милиметър, това щяло да ознаменува раждането на един нов свят. Нова технология, нова наука, нови възможности за придвижване.
Дал на лампата малко свободно пространство на масата. Приложил импулс. Жиците подскочили, а лампата се разклатила. По някакъв абсолютно невероятен начин феноменът като че ли набирал сила. Том целият бил облян в пот. Вече знаел каква ще е следващата му стъпка. Работел като замаян. Щяло да се получи. Знаел го! Следващият експеримент щял да изясни както феномена, така и бъдещето му. Очаквал да види реактивно движение.
Лампата трябвало да се остави в свободно положение. Закачил я да виси и когато приложил импулс, лампата ясно се задвижила в една посока. Том бил запленен, очарован, потресен. Не можел да се сдържи и започнал да вика, да се смее и да танцува около пейката в гаража — самотен танцуващ победител, оповестяващ раждането на нова епоха, когато най-сетне дошъл на себе си, мислите му течали много по-леко в сравнение с напрежението, което го гнетяло през последните няколко седмици. Тук имало истинска загадка. Лампата се придвижила на определено разстояние без НИКАКВИ видими реакции. Изключил рентгеновите лъчи от главоблъсканицата — те нямали никаква маса. Нямало грешка, нямало „неизвестна комбинация на известни сили“. Не. Интуицията му била силна. Видяното преди малко представлявало някаква нова реакция на полето. Тя включвала надлъжно разпространение на електричеството през пространството. По някакъв начин това бил ключът за освобождаване на реактивната сила на електричеството. Налице било ракетно движение без никаква маса!