Като най-добри проводници на енергията од се очертали плътните метали. По-рехавите материали като дрехите се оказали твърде резистентни на потока й. Новите измервания с най-чувствителните термометри не били в състояние да регистрират нито топлината, нито студа, за който споменавали пациентите. Налице били множество последователни и добросъвестни експерименти, чиито резултати не можели да се обяснят чрез законите на механиката. Од не е топлина или студ, няма връзка с температурата и същевременно е възприемана именно по такъв начин от пациентите. Очевидно вече имало нужда от още по-задълбочен научен подход.
Тъмните стаи
Едно случайно наблюдение насочило изследванията на Райхенбах в нова посока, изискваща пълна промяна на използваните досега методи. По време на един от експериментите си баронът използвал слънчевата светлина и познатия вече проводник върху подбрана група пациенти. Помещението било плътно затъмнено и слънчевите лъчи падали върху плочата отвън. Един по един пациентите започнали да съобщават за видим бял пламък, излизащ вертикално нагоре от края на проводника. Баронът отбелязал тези съобщения с подобаваща радостна възбуда.
В напълно затъмнените стаи пациентите му наред с всички останали симптоми от въздействието на слънчевите и лунните лъчи започнали да виждат светлинни ефекти. Металните предмети излъчвали постоянна, подобна на пламък светлина, която напълно омайвали средно чувствителните пациенти. Райхенбах открил, че всеки от пациентите бил добре запознат с феномена и смятал, че всеки е в състояние да го наблюдава. Оказало се също, че пациентите придобили това умение още в детството си, често по време на появата на първите признаци на сомнамбулизъм.
Баронът прекъснал за малко изследванията си, за да се подготви за следващата серия експерименти. Вече имало нужда от специална лаборатория със съответните условия, за да се постигне точен качествен анализ на од и различните й проявления. Баронът намислил система специални тъмни стаи, в които да може точно да разграничи отделните качества на енергията. За целта била нужна абсолютна тъмнина.
Райхенбах преустроил няколко стаи и зали в замъка Райзенберг и осигурил както необходимото удобство за пациентите, така и нужните условия за различните експерименти. Според замисъла цялата лабораторна апаратура се намирала в съседното затъмнено помещение. Така тя можела да се внася в стаята с пациентите в определен ред. Освен това в помещенията били оставяни за дълго време предмети от различни материали. Така можело да се елиминират всички стимулирани от слънцето светлинни емисии.
В напълно затъмнената стая за наблюдения била монтирана въртяща се маса, с чиято помощ се внасяли и изнасяли предметите при пациентите. Самите предмети се поставяли върху масата през тежки кадифени завеси. Самата маса също била покрита с кадифе, за да не може нищо да разсее пациентите. Подовете били покрити с изолационни материали. Залите и стаите били в черно. Прозорците били затворени плътно и закрити с дебели черни тъкани.
На покрива баронът издигнал площадка, на която можело да се разположи цял арсенал големи метални плочи и различни проводници, достигащи до помещението за специални експериментални наблюдения. Когато стаите били най-сетне готови, той открил една способност, за чието съществуване вече се досещал. Самият Райхенбах вече можел да види светлините, забелязвани с такава лекота от пациентите му. Това означавало, че можел да подкрепи твърденията им! Светлината од се появявала без никаква специална предварителна стимулация или подготовка и се различавала напълно от светлините, получавани от статичното електричество. Оказало се, че од е естествена фосфоресценция, свързваща в едно всички неща.
Станало ясно, че дори „нечувствителни“ хора са в състояние да видят светлината од. С вземането на мерки за изолиране на външната светлина, това рядко сияние се виждало как пулсира и струи от всичко. Од представлявала поток от светлина. По терминологията на Райхенбах тя била „само светеща“. Но докато наблюдавал как прекрасното сияние изпълва затъмнената стая, Райхенбах усещал нещо, което събуждало най-дълбока възхита. Трудно било да се направи разграничаване между експериментално предизвиканите усещания и самите светлинни пулсации. Силата од не била инертна, а персонална — влиянието й се отразявало и върху наблюдателите. С промените в од се променяли и усещанията им.