Айнщайн използвал концепцията за изкривеното пространство, за да обясни проявата на всички сили. Според теорията му всяка от основните сили трябвало да бъде свързана с останалите по много начини. Възможно ли е откритият от Том Браун ефект да е „мост“ между силата на електричеството и гравитационната сила? Според Айнщайн подобен мост трябвало да съществува. Сега Том разполагал с добър теоретичен модел, върху който да продължи работата си. Ако гравитацията е наистина резултат от изкривяването на пространството, то явно високоволтовите електрически импулси успяват по някакъв начин да влияят на това изкривяване.
Благодарение на любезната и щедра подкрепа на д-р Бифийлд, Том имал възможност да провежда стотици експерименти с различни лампи и кондензатори в строго лабораторни условия. Тези експерименти целели да се измери силата, упражнена от заредените с високо напрежение лампи, кондензатори и масивни предмети в свободното пространство. Сега вместо лампи били окачвани заредени предмети — точно по начина, по който го бе направил навремето в гаража. Професионалните лабораторни инструменти измервали всеки аспект на движението и неговите епифеномени. Сега Браун можел да документира и заснеме резултатите, за да могат да бъдат видени от всички.
С новите инструменти и в далеч по-добрите лабораторни условия на бял свят се появили някои характерни за странния ефект на електрическата сила детайли. През 1924 г. Браун монтирал две оловни сфери върху стъклена пръчка и ги окачил чрез две силни изолирани подпори, образувайки нещо като махало. Когато сферите били заредени с противоположни заряди и им били приложени импулси с мощност 120 киловолта, цялото махало се залюляло настрани до максималната си точка и много бавно се върнало в първоначалното си положение. За пореден път движението се водело от заредената положително сфера.
Видяното от Том било наистина изумително. Махалото буквално останало да виси дълго време във въздуха. В цялото действие имало две ясно обособени фази. „Фазата на възбуждане“ продължавала по-малко от пет секунди. За „фазата на отпускането“ били необходими между тридесет до осемдесет секунди, през което време махалото се връщало в покой чрез серия от „фиксирани стъпки“. Потресаващо! Това било видимо доказателство, че изкривеното пространство има власт над материята и ограничава движенията й, сякаш самото то е твърда материя. Всъщност Том едва сега проумял нещо от първоначалните си мисли относно вакуумната лампа.
Още като ученик той правилно усещал, че катодните изпразвания създават тяга при отсъствието на маса. А сега разбрал, че „липсващата маса“ всъщност се намира около устройството. Тя е самото пространство, изкривено чрез електростатичните полета. При тези условия пространството се проявявало по-добре от всяко друго ракетно гориво. Та него го имало навсякъде! То трябвало единствено да се изкриви или „увие“. Тягата би могла да бъде просто резултат от това изкривяване.
Гравитатори
След завършването си през 1926 г. Том Браун започнал работа в обсерваторията в Суоси (Охайо), където останал четири години. По това време се оженил. Том запазил страстта си към експериментите и продължил работата си върху електро гравитацията, като същевременно преподавал и изпълнявал ежедневните си задължения на инструктор към обсерваторията.
Изследователската дейност никога не му станала чужда и Том продължил да работи на собствени средства. Следващото му изумително постижение било, когато заместил станалите вече „класически“ съединени с прът сфери с по-компактен кондензатор. Устройството се състояло от редуващи се пластове алуминий и напоена с парафин тъкан. За разлика от обикновените кондензатори, тук алуминиевите пластове не се преплитали. По време на експеримента се зареждали само крайните метални плочи. Кондензаторът бил покрит с асфалт и се държал затворен в бакелит, а двата крайни извода стърчали като големи дръжки.
Браун изработил няколко такива устройства за лабораторните си опити. Когато към кондензаторите се прилагали електрически импулси, ефектът на изкривеното пространство се простирал по вътрешността им. Това предизвиквало най-големия ефект на махалото, който бил виждал до момента. Кондензаторите абсорбирали приложения импулс много по-дълго време, а освен това им било нужно много повече време, за да се върнат в „точката на покой“. Също така оставали в реещо се положение много по-дълго време след като били наелектризирани. С тези устройства Том Браун наблюдавал продължително изкривяване на пространството. Били нужни пет минути, преди кондензаторите да се върнат в състояние на покой.